Автор: Lalinda
Дата: 20-01-09 15:58
Специално за Данби:
СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА
Артур Лундквист
Замъкът на въображението и камъните на делника
Luxuria, Ira, Gula, Invidia, Superbia, Ira, Auricia, Accidia – това са от време оно седемте смъртни гряха: похотта, гневът, лакомията, завистта, гордостта, скъперничеството и леността.
Да усещаш как от нетърпение слюнката ти се сгъстява в устата и да предугаждаш вкус на розово;
да се плакнеш в топла вода сред огромни зърна череши и светулка да те гъделичка в ухото;
да спиш с едната си ръка топната в паница с мед, а другата да подлагаш под разхлаждаща водна струя;
да те милват по гърба с издухани глухарчета или да ти бършат задника с живи гъсенца1:
Похотта.
1 Тук, както и на други места з този текст, авторът се позовава на знаменити литературни творби. В случая – на „Гаргантюа и Пантагрюел” (кн. I, гл. 13). – Б. пр.
Да метнеш камък тъй силно, че да се разпукне с искри, и да плюеш в огледало така, че да го строшиш на парчета;
поздравът ти да е с брадва вместо с ръкостискане и езикът ти да е все изплезен на тези, които говорят;
да се запалиш сам и да лумнеш като горящ храст;
да избухнеш като бомба и да взривиш всичко наоколо:
Гневът.
Да се обливаш в сълзи от жалостивост, поглъщайки славееви езичета, и да впиваш зъби в бозки като в малини;
да пируваш с новородени мишлета, полети със захарен сироп, и да си правиш гаргара със сурови яйца, преди да ги изсърбаш;
да се наслаждаваш на бели охлюви с черна сметана или на палачинки, пълнени с печени мравки
и накрая – да напълниш стомаха си с въздух, намазан е масло:
Лакомията.
Да смажеш пеперуда, кацнала на челото на някой друг, и да издърпаш кокала от муцуната на куче;
да се изпикаеш в своята бира, та никой друг да не пие от нея;
да смъкнеш кората на дърво и кожата на живо същество;
да обрулиш с очи полските цветя, та никой да не си набере букет;
да пъхаш ръце в скута на чужда жена, докато се съвъкупяваш със своята:
Завистта.
Да се извисиш с лебедови крила, прикрепени на раменете ти, да уголемиш ушите си с разкошни седефени миди;
да пиеш оцета като вино, без на лицето ти да трепне мускулче;
да се изходиш на сребърно блюдо пред огледало – сам или пред възторжена публика;
да се изкачиш по стъпала от пауни, за да хвърлиш поглед през оградата на рая:
Надменността.
Да ръсиш хляба си със своята собствена пот, за да пестиш солта, да мижиш с едното око, че да не си хабиш погледа;
от дупки в скалите да дебнеш пълнолунието и да му устройваш засади с цел да вземеш жълтиците му;
дълго да ближеш херинга, вързана с канап над масата;
да лапнеш мухата, влязла в устата ти, вместо да я изплюеш:
Скъперничеството.
Да държиш пощенската марка на езика си, вместо, да я залепиш на плика;
да заспиш насред ядене с несдъвкана хапка в уста;
да паднеш от кула и да те домързи да се преобърнеш във въздуха;
да се подмокриш в леглото, защото не си станал до тоалетната;
да лежиш под дървото с отворена уста, очаквайки някой плод да тупне в нея:
Леността.
Коментар:
Смъртни грехове? Ах, да, тъй ги наричали някога, в тях тънело едно ограничено малцинство, и то сравнително скришом, докато повечето хора нямали никаква възможност да се отдават било на похот или лакомия, било на завист, гордост или скъперничество, а едва ли също на гняв и леност.
В наше време обаче смъртните грехове стават житейски наслади, примамливи за изненадващ брой хора, пък и за цели нации, за цели държави, които ги набелязват като своя категорична цел, независимо дали ги наричат Щастие, Жизнелюбие или Стандарт.
Ето какъв голям напредък е постигнало човечеството през изминалите столетия!
|
|