Автор: Императорът.
Дата: 30-12-08 03:21
Това виц, ъръм... помните ли - навремето имаше такова хитроумно и само по себе си полезно в много отношения нещо - съботник? "Доброволен" общ труд за благоустрояване един вид... във връзка со същото, днес, докато разговарях за Матушка со ноша колежка и моя приятелка и още по-колежка Нушенце, сетих за гореупоменатият и долуследващият, така да се каже, виц:
На некъв млад и недолюбван московски журналист, невръзкар от Комсомолская правда, от времето на късният Брежневизъм, главният редактор решил да извърти подъл и гнъсен номер. Повикал в кабинет и тежко рекъл:
- Знайте ли колега Клепоухин, какъв ден ще отбележим в събота?
Момъкът мигал на парцали един вид и напразно мъчел да се сети.
- 60-годишният юбилей от първият Ленински съботник - изсумтял шефът, след като понасладил на терзанията му душевни - Затуй давам ви задача, намерете и интервюирайте някой жив участник или поне, така да се каже свидетел на това паметно събитие... някой говорил с другарят Ленин или поне трудил се близо до него... и имайте предвид, че досега не съм доволен от работата и старанието ви. Вървете и гледайте да успеете за петъчният брой.
- Да, другарю главен редактор - промълвил момъкът и следвайки заповеническият мах на тлъстата ръка на шефът, оттеглил со натежало сърце. Знаел, че за мястото му чакат, наредени така да се каже по азбучен ред, поне осем връзкарчета и вече виждал, образно изразено примката около журналистическата си шия. Хукнал, то се знай младият Клепоухин да търси участници в знаменателното за целият социалистически свят събитие, ама де да ги открие, ърм? Та оттогава 60 години - войни, глад, разпилели хората из просторната и могъща Съветска страна !!! Питал тук, там - насочили го към Подмосковието в некво село - хукнал той, намерил домът на старецът - какво да научи - той пукнал преди седмица !!! Вече четвъртък ранен следобед, време няма - хванал той първият влак обратно към Москва, вмъкнал в първото попаднало купе и седнал, без да обърне внимание на трима старичоци, пристигащи директно от дълбините девствени на Сибир - со дълги до коленете брадища, сплъстени картинно в безформени кичури заедно с косите им, опърпани и беззъби. Стреснал чак когато единият го заговорил:
- Какво увесил цифка, младо момче, ърм? Млад си, хубав и здрав - живот пред тебе, дай по-куражлийската !!!
Младият Клупоухин си излял душата - как шефът се мъчил да го прецака и непосилна задача му дал, как обикалял, но никой не открил и как явно от понеделник в производството да се труди да иде май ще трябва... Старикът погладил брада, потупал момък по рамото с мазолеста напукана десница и рекъл:
- Е, имаш късмет, момчето ми - ето ни - ний с Вовка, и Дима бяхме там... видяхме първият съботник, другарят Ленин видяхме и поне аз помня всичко като вчера да бе...
Клепоухин подскочил, невярващ, плеснал с ръце, разпрегръщал старчите и извадил бележник и молив, да стенографира готов...
- Веднъж - почнал старичокът - с ребятата бяхме докопали отнякъде бутилка спирт, а това в ония трудни времена бе голяма рядкост... нямахме търпение, веднага решихме да идем извън градът, да си го изсмучем на теферич. Седнахме арабийската под едно живописно дърво и макар че си бе към девет сетринта, малко раничко, нали разбираш, нямахме търпение и взехме да къркаме. Пийваме си по малко, на сладки приказки, ама гледаме - по едно време някакви хора взеха да се сбират наоколо, нещо да работят, да копаят... командваше ги дребен плешивичък човечец с брадичка. Ние - нищо - поркаме си и гледаме. По някое време обаче идва човекът с брадичката и вика.
- Ребята - ние тук благоустрояваме околностите на нашият красив град, парк ще правим !!! Това дърво, под което седите трябва да се отсече, а вие ни пречите. Я, моля ви се, отместете се, а и да вземете да помогнете, а?
Ние го изгледахме накриво малко, ама си рекохме - като работят хората, да не им се пречкаме и отидохме да си поркаме под друго дърво. Седнахме си, ама тъкмо преполовихме бутилката и брадаткото пак идва.
- Друзя - казах ви, че тук се работи, а вие ни пречите - това дърво също трябва да бъде отсечено, така че, ако може, отместете се от пътят на прогресът !!!
Аз, като най-буен, за малко да му скоча, ама Вова ме дръпна:
- Стига Серьога - дай да не пречим на хората, нека си работят... елате, под онова дърво също има хубава тревичка...
Преместихме се пак, ама след малко оня пак се домъкна и пак почна да ни гони !!! Тоя път скочихме всички и както си пяхме подпийнали, пратихме го по дяволът... Човекът нищо не рече, обърна се и си отиде. Седнахме си, ама тъкмо докапчихме бутилката и гледаме - идва някакъв друг другар - пак плешив, ама без брада и с очилца - а с него - шест момчета с винтовки.
- Я-я-я, ребята - каза той - я елате с мене, ако обичате...
Насочиха момчетата винтовките насреща ни и ние, щем не щем - тръгнахме след очилатия...
Туканка старецът, уморен от разказът, облегнал назад на седалката и взел да рови по джобовете си за тютюн.
- И? И какво стана после - запитал нетърпеливо младият Клепоухин.
- Какво, какво... ми нали виждаш - връщаме се... - промърморил старият дед Серьожа и съсредоточено взел да разпалва луличката си...
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie9]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie9.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram