Автор: djogata
Дата: 21-12-08 12:57
То и аз съм четвърто поколение фотолюбител, ама мерака май намалява с всяко поколение
Прадядо ми е бил фотограф от началото на века, фотографията му е спасила живота по време на Първата световна война - бил в плен на англичаните, но се сприятелил с тях, щото станал известен, като им правил снимки - особено бил известен сред черните, щото ги правел да изглеждат бели Един ден се направил на болен от тиф и доктора го пуснал (доктора пускал всички, болни от тиф да умират извън пленническия лагер, за да не разпространяват заразата) - ама дедото го пуснал ей така
После е изкарал няколко години на Рилския манастир. Снимал манастира и околностите, и живеел на тавана. Игуменът отначало не искал и да чуе за фотография, обаче като видял снимките, му дал ковчеже със сребро Сега снимките би трябвало да са в архива на Благоевградския музей. С парите дядото отишъл в Благоевград, направил си къща и основал първото фотоателие в града
Дядо ми нямаше професия фотограф, но имахме сериозно фотоателие в мазето. В това ателие е направена първата цветна снимка в Благоевград.
Баща ми и аз сме "аматьори" - някой и друг Киев и Зенит в ръцете на баща ми, както и някой и друг Канон и Никон в моите
Мда, едно време фотографията е била романтична професия, или поне историите за нея изглеждат романтични, сега май ситуацията май е малко масова употреба
|
|