Автор: Нереален
Дата: 18-12-08 11:46
от Иво Инджев декември 17, 2008
https://photo-forum.net/static/forum/2008-12/jrbz6063.JPG
http://ivo.bg/wp-content/uploads/2008/08/ivoindzhevside.jpg
Премиерът Станишев продължава да се държи като Гарабед от вица, който поискал от шивача да му пришие балтон към копчето. С решението си да посети внезапно председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу той сякаш ще проверява изненадващо Брюксел дали си е продупчил билетчето в европейския (му, на Станишев) трамвай.
След жалките вопли на управляващите в София, че сме били наказани несправедливо със спирането на 220 милиона европейски субсидии, идва и не по-малко яловата имитация на дейност в защита на спукания балон, наречен борба с корупцията и организираната престъпност. Нещо повече, премиерът направи внушение, че отива в Брюксел да брани не управленския провал , а „разочарованото българска общество”.
И кой му е казал, че българското общество е разочаровано? Социологически изследвания и коментари у нас и в чужбина показаха, че мнозина българи аплодират Брюксел за това, че успя да дръпне юздите на управлението, което се ползва с все по-малка подкрепа и се радва на безнаказан галоп през просото в това наше село без кучета, в което преобладаваща част от медиите са вързани и гризат подхвърления им кокал в правителствената колибка, а опозицията се бори за политическото си оцеляване повече, отколкото за промяна на статуквото.
Ако Станишев беше проявил поне малка част от енергията ( посветена сега на обреченото перчене пред свършените европейски факти) на исканите от Европа и от самите български граждани реформи, сега нямаше да му се налага да се прави на сърдит инспектор, който едва ли не ще се кара на лошите европейци, срещу които се опитва да настрои българското общество с предизборна цел.
От Запад дойдоха достатъчно индикации, че мерките на Брюксел срещу прахосването на европейски пари в България на практика защитават самите Българи. Това написа на 11 ноември например АФП. И за да няма съмнение, че не става дума журналистически импровизации, посланикът на Франция в София Етиен дьо Понсен реагира същия ден пред БНР на абсурда с официалните реакции на българските управници по следния афористичен, ясен и за последния заблуден мозък начин:
„ ИЗНЕНАДАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ИЗНЕНАДА И НАС”.
Това го каза представителят на страната-председател на ЕС. Мислите ли, че импровизира и говори случайни неща?
Сергей Станишев обаче държи да продължи да изненадва ЕС с импровизации. И не защото си вярва, че може да промени едно решение на ЕК, а защото търси пропагандни дивиденти тук. Всяка добра дума, която успее да изкопчи от своя любезен домакин Барозу ( на чиято социалистическа солидарност вероятно се надява), ще бъде представена като негов личен успех в борбата…с какво и с кого, всъщност?
В благородното социалистическо съревнование по производство на абсурди колегата му Георги Първанов пльосна зад гърба си в блатото предложение жандармерия да решава проблемите на студентите и отпраши към поредната екзотика: да поднася цветя на позлатения паметник на Сапармурат Ниязов в Туркменистан-макар и покойник от две години, този „баща на туркмените” е уникат, единица мярка за разюздана диктатура в наше време. А Първанов явно колекционира уникати, които все повече му прилягат-самият факт, че най-официално ни предупреждават, че ще полага венци на знаменития паметник на покойния диктатор, може да се разбира единствено така: Първанов е готов на всичко-поставили са му условие да се поклони на този символ на диктатурата и той не се дърпа много. Дано само не прихване още някоя чудна идея, като например да оправи пенсионерските проблеми я с жандармерия, я с кавалерия и артилерия, а защо не и като намали бройката им като ги лиши от пенсии (Ниязов направи точно това).
Вникнете само за момент в сюжетната линия на тази надпревара по неадекватност: единият ще учи баща си как се правят деца, казвайки на ЕС, че ЕК не знае какво прави, а другият, подплашен от студентските размирици в съседна Гърция, се подмазва на студентите с обещание да им докара… жандармерията.
В Гърция се борят за повече демокрация, тя им се вижда малко от прозорците на университетите, в които са забранени за полицията със закон. У нас демократичният ни главнокомандващ ще въвежда ред в университет не просто с повече полиция, а направо с войска!
Не е лесно да се посочи победител между тях-проблемът в състезанието по неадекватност между двамата другари е в това, че не сядат на една маса да си свалят картите и да преценим кой печели. Няма как. Пътуват непрекъснато и все в различни посоки, но с една цел: далеч от България, далеч от проблемите-няма България, няма проблем, както би казал другарят Сталин.
Ех, ако имаше начин и да не се връщат! Само че кой ще търпи такива емигранти-не стават дори за бране на ягоди ( и двамата не са работили и ден друго, освен партийна работа), та само да им берем срама. Ето затова берем ядове с тях-тук и сега, но не и завинаги, все пак.
|
|