Автор: Lalinda
Дата: 08-12-08 11:07
Не зная дали сте склонни да отделяте време за четене, но този текст е един от най-интересните, които съм срещала за гърците.
Предисловието е от Богдан Богданов, превел текста, а самият текст - на Никос Диму.
Към текста има и бележки, ако някой се интересува, ще му предложа и тях.
Текстът бе публикуван преди десетина години в "Летература", по-късно се появи и друг превод на друг преводач, с който не съм запозната.
Между подобието
и различието
Всяко по-дълго пребиваване в Гърция неотменно ме е изправяло пред въпросите има ли гръцки и на свой ред български характер и в каква степен двата характера се покриват и различават. Някои неща изглеждат очевидни. Например гръцкото разговаряне. Ценно е като че ли самото разговаряне, от което следва и поддържането му с всички средства.
Докато насоченото към цел българско говорене не е така дълго, но не и така сладостно. Колкото и спекулативни да са подобни твърдения, те се налагат от само себе си, когато човек общува продължително в чужда среда. Преди години дадох и писмен израз на подобни наблюдения в есето “Балканският човек”.
Не много отдавна по време на дипломатическата си служба в Атина попаднах на блестящата книжка на Никос Диму “Нещастието да ги грък”.
Публикуван в 1975 година и след това преиздаван многократно, този текст е свидетелство за щастливата среща на действен философски поглед, личен поглед и изказване с поетична сила.
Свидетелство е и за равнището на самосъзнание в елинската културна среда, за способността да се говори за себе си критично, същевременно меко и с обич към своето. Диму говори за гърците като грък. Това, че е песимист и дори мърморещ по гръцки, не му пречи да формулира блестящо чертите на елинското поведение. Както непонасянето на реторичния гръцки национализъм не му пречи да обича своята родина. Това е първата ценност на текста на Диму - високата способност за проблематизиране.
Солидната култура започва със самоосъзнаване на себе си. Втората ценност е, че говорейки точно и с болка за гърците, Диму говори косвено и за човека на Балканите.
Някои пунктове от “Нещастието да си грък” важат само за гърка - например прекомерността и преувеличаването, но повечето се отнасят без приближение и за българина.
Есеистичните формули на Никос Диму са подстъп към осъзнаването на противоречивото балканско битие, а може би и урок за достойния начин да се говори за собствената идентичност.
Богдан Богданов
BALKAN BLUES
Никос Диму
Нещастието да си грък
в памет на Емануил Роидис
ПРОЛОГ
Има гърци, които проблематизират съществуванието си - и гърци, които не го проблематизират. Тези мисли засягат по-скоро вторите. Но са посветени на първите.
Н. Д.
УВОД
НЕЩАСТИЕТО ДА СИ ЧОВЕК
1
Определяме като щастие състоянието (обикновено временно), в което действителността съвпада с желанията ни.
2
По аналогия, нещастие трябва да бъде несъвпадането между желание и действителност.
3
С други думи, нещастие можем да наречем наличието на дистанция между желание и действителност.
4
Колкото по-голяма е дистанцията, толкова по-нещастни сме.
5
Щастието (или нещастието) ни зависи: от големината, силата и броя на желанията ни, от една страна - и от характера на действителността, от друга.
6
Може да съм нещастен, защото имам прекомерни и прекалени желания, които (справедливо) остават неизпълнени. Или пък може желанията ми да са “разумни” (по средната човешка мярка), но действителността да ме преследва (като Йов). Тогава говорим за злощастие.
7
Влагаме някакъв статистически смисъл в щастието. Вярваме, че човек с “разумни” желания би трябвало да има в равна степен успехи и разочарования. (Доказателство: изразите “ще му се обърне късметът”, “ще се обърне съдбата” и т. н.).
8
Но животът опровергава това мислене. Обикновено тези, които имат много силни желания, осъществяват повече от тези, които имат малко и скромни. Само че ненаситната природа на първите рядко им позволява да усетят състоянието на равновесие, което наричаме щастие.
9
Дистанцията, която нарекохме нещастие, функционира позитивно и негативно. Нямам това, което желая, или имам нещо, което не желая (например болест).
10
Тези, които дават “рецепти за щастие”, се опитват обикновено да видоизменят или да намалят желанията - понеже не е лесно да въздействаш на действителността. Разбира се, колкото по-малко желания имаме, толкова по-малко рискуваме да се разочароваме и да страдаме.
11
Следващата крачка е мисълта на Буда за премахването на желанието като сигурно средство срещу нещастието. (Още по-резултатно: премахването на източника на всяко желание - на А-за).
12
При животните процепът между желание и действителност е минимален. Основните стремежи на животното се покриват от възможностите около него. То е абсолютно приспособено към околната среда.
13
Трудно може да се говори за щастливи и нещастни животни, тъй като не би трябвало в тях да съществува напрежението между двата (човешки) полюса. Нещо обаче ми говори, че птичките в небето трябва да са щастливи.
14
Противно на животните, човекът има желания, “по конвенция и по природа” неизпълними. Жадува безсмъртие. А единственото сигурно нещо, което знае за бъдещето, е, че някога ще умре.
15
Бихме могли да определим човека като животно, което желае винаги повече, отколкото постига. Неприспособимото животно. Бихме могли, с други думи, да определим човека като същество, което носи нещастието - вродено - в себе си.
16
Или пък бихме могли да определим човека като трагическо животно. Защото какво друго е трагедията, ако не агонистичното изживяване на разстоянието между човека и света?
17
Колкото по е човек, колкото повече копнее и иска, толкова повече зейва процепът. И ако е герой, се бори и се погубва. А ако е творец, се опитва да запълни процепа с форми.
18
Ако човекът, като човек, носи в себе си нещастието, то определени типове хора имат по-голяма предразположеност към това. Дори определени народности. Между тях, със сигурност, гърците. Новогърците.
19
Тезата на тази книга е, че в ново-гърка, поради история, наследственост и характер, се отваря по-голям процеп между желание и действителност, отколкото е от средната мярка.
20
Т. е., ако да бъдеш човек, вече означава със сигурност една мярка нещастие - това да бъдеш грък, предвещава по-голяма доза.
21
Става дума за “нещастието да си грък”.
ГРЪЦКАТА ПРЕКОМЕРНОСТ
22
Аксиома: Един грък прави каквото може, за да уголеми процепа между желанието и действителността.
23
Това го постига или увеличавайки - в немислима степен - изискванията си, или разрушавайки - колкото може по-добре - околната си среда. Или, също, и по двата начина едновременно.
24
Основни психически фактори за уголемяването на процепа: постоянната склонност към прекомерност, който ни води все към крайности, а също и постоянното ни вътрешно противоречие и лутане. Средното положение на Аристотел не се отнася до нас.
25
Гъркът живее циклотимично - в постоянен възторг или спад. Едно последствие: абсолютна невъзможност за самокритика и самопознание.
26
“Нацията трябва да смята за национално това, което е вярно”. Ние, от години, се опитваме да се убедим в обратното.
27
Когато гъркът се гледа в огледало, вижда или Александър Велики, или Колокотронис, или (поне) Онасис. И никога Карагьозис...
28
Обаче в действителност е Карагьозис, който бленува, че е Александър Велики. Карагьозис с многото професии, многото лица, постоянният глад и едното изкуство: актьорското.
29
Кои са гърците (освен Емануил Роидис), които са видели лицето си в огледалото?
30
Поради това гъркът не прости никога на “гъркомразците”, пробвали да обрисуват портрета му. (Горкият Абу!)
31
Гъркът се опитва, във всяка област, да бъде извън реалността. И после е нещастен, защото е извън реалността. (И после е щастлив... понеже е нещастен.)
32
Принципно, гъркът пренебрегва реалността. Живее два пъти над финансовите си възможности. Обещава тройно повече, отколкото може да направи. Знае четворно повече, отколкото в действителност е учил. Чувства (и преживява) петорно повече, отколкото реално усеща.
33
Прекомерността не е само национален недостатък. Тя е начин на живот за гърците. Тя е координатата на националния им характер. Тя е основната причина за нещастието им, но и голямата им слава. Защото, като самосъзнание, прекомерността се нарича честолюбие. Като поведение, прекомерността се нарича юначност.
34
От волното или неволно игнориране на реалността, в крайните му форми, произлизат трагедията или комедията. И двете живеят от преувеличението и стълкновението.
35
При това, разликата между трагедия и комедия е по-скоро въпрос на гледна точка, отколкото на съдържание.
36
И трагичният, и комичният герой нямат мярка, логика или чувство за хумор.
37
Съществуват различни “практики” за помирение на индивида с реалността (Най-висша: религията. Най-цивилизована: хуморът). Никоя от тях не действа на гърка. Той живее (когато живее - а не изпада в летаргия) постоянно във вакуума между желанието и действителността. А когато няма дистанция - я предизвиква.
38
Трагичен начин на живот? Мазохистично самонаказване?
39
Ново-гъркът изглежда щастлив, когато е нещастен. Когато всичко върви добре, се чувства неспокоен и непригоден. Ако няма причина за нещастие, ще се помъчи да открие.
40
Щастието от нещастието на ново-гърка се изразява съвършено в “гръцкото мрънкане”.
41
Остатък от робството? Белег на измъчените народи? Във всеки случай, най-доброто, което ще чуете, е дълбока въздишка (с намек) и фразата: “Е! да кажем добре...”
42
При никой народ класическият израз “как си?” не води до пълен анализ на историята на заболяванията, на семейното положение, на материалните затруднения и на сексуалните проблеми на (формално) запитания.
43
Вербалният мазохизъм на гърка (както се изразява в новогръцкото мрънкане): неизчерпаем, обилен и монотонен.
44
По странен начин гъркът е свързан с нещастието си. Затова и изживява най-добрите си моменти, когато страда, или когато е застрашен. Кризата и колизията го укрепват. Отрицанието става утвърждение.
45
И обратното, гъркът все намира начин да отрече утвърждението. Това може да стане в разговор (когато събеседниците внезапно сменят позициите си, само и само да са на различно мнение), но и при каквото да е начинание (където, веднага щом нещата тръгнат добре, започва раздорът).
46
За гърка, отрицанието е утвърждение. Така че когато има позиция, я отрича, за да започне пак от отрицание.
47
Гръцкият “закон на Паркинсон”: Двама гърци правят за два часа (поради разногласия) това, което един грък прави за един час.
48
Дълбоко в душата на гърка съжителстват Хадзиаватис и Александър Велики. Хипербола на злочестието - и на юначеството. Гордостта от охулването и презрението към мрънкането.
Древни и трайни причини за нещастие и съзидание.
Н. К. М. ИЛИ СЪПОСТАВЯНЕТО ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО
49
Който и да е народ, ако произхождаше от древните гърци, по презумпция щеше да е нещастен. Освен ако можеше да ги забрави, или да ги надмине.
50
По въпроса за наследството, бих разделил гърците на три категории - осъзнати, полуосъзнати и несъзнаващи.
51
Първите (малцина) знаят. Усетили са страховитата тежест на наследството. Разбрали са нечовешката степен на съвършенство в словото и формата на древните. И това ги съкрушава.
52
(“Тия камъни ги носех, докато се крепях...”)
53
Вторите (мнозинството) нямат пряко познание. Обаче са “чували”. Те са като синовете на прочутия философ, които не разбират трудовете му, но виждат, че тези, които знаят, ги ценят и ги награждават. Славата ги дразни, но и ги ласкае. Винаги се надуват - когато обясняват на другите.
54
Ужасно е не само да не можеш да надминеш, но дори да не можеш да разбереш творенията на баща си.
55
Колкото повече се гордеем с предците си (без да ги познаваме), толкова повече се безпокоим за себе си.
56
Третата категория - несъзнаващите - са невинни и непорочни (т. е. неуки: Макриянис, Теофилос, Народът). Чували са за древните от митове и легенди, които са усвоили като народни приказки. Те са тези, които създадоха народната традиция и изкуство. Те са единствените, които живяха без грижа за наследството.
57
Обаче съкрушителното мнозинство на полуобразованите, с внедрения таен комплекс за малоценност по отношение на древните, определя позата и стила на общността.
58
Жертви не само на наследствеността, но и на най-изостаналата образователна система в света, която се отнася към древните с такъв схоластичен респект, че ги запазва максимално славни и недостъпни.
59
(Дали пък няма други причини за тази тъй мъдра деобразователна система? Подсъзнателна реакция, може би?)
60
Връзката с древните е единият източник на националния комплекс за малоценност. Другият е съпоставянето в пространството, а не във времето. Със съвременните “развити”. С “Европа”.
61
Когато един грък говори за “Европа”, автоматично изключва Гърция. Когато един чужденец говори за Европа, не си представяме, че може да не включва и Гърция.
62
Та доколко сме европейци? От Европа ни делят много неща, може би повече отколкото ни свързват. Нищожни отзвуци от големите културни процеси, създали съвременната европейска култура, са стигнали до нас (не говорим за “просветеното“ малцинство). Нито схоластичното Средновековие, нито Ренесансът, нито Реформацията, нито Просвещението, нито Индустриалната Революция. Вероятно, културно сме по-близо до православна Русия на славянофилите, отколкото до Европа на рационалистите. А източните влияния?
63
Факт е, че - каквото и да говорим - не се чувстваме европейци. Чувстваме се “извън”. А най-лошото е, че така ни засяга и ни жегва, когато ни го казват...
64
Завиждаме на другите народи - а пък тръбим за нашето превъзходство. Чуждопоклонници, ксенофоби и чуждонаемници, а не само (туристически) гостоприемни.
65
В корените на гръцкото нещастие са двата Национални Комплекса за Малоценност. Единият - във времето - към предците. Другият в пространството - към “европейците”. Неоснователни комплекси може би, но това не ги прави по-малко реални.
ЗАГУБЕНОТО ЛИЦЕ
66
Различни сме. И въпреки това отчаяно се опитваме да се вместим някъде. Защо ли възприемаме нашата уникалност като недостатък? Защо ни е срам от нея? Защото не сме достатъчно големи или силни, че да превърнем своеобразието си в знаме? Или пък понеже не сме сигурни в себе си?
67
(Тази липса на сигурност - а не величината ни - ни е карала винаги да търсим “покровители”. Има и други малки народи - но те не висят на шията на големите...)
68
Не пожелахме никога да изясним и да осъзнаем нашето своеобразие. Все се опитвахме да принадлежим някъде - а не да бъдем себе си. Опитахме се да станем отново древни. Мъчихме се да докажем чистотата на расата ни, воювайки фанатично с Фалмерайерите, но никога не проучихме хладнокръвно реалните й компоненти.
Намразихме и съсипахме езика ни*, защото не бил съвсем същият като езика на древните ни предци. Намразихме себе си, защото не сме високи, руси, с “гръцки нос” като Хермес на Праксител. Намразихме съседите си... защото си приличаме. (Гневът на Калибан, когато вижда в лицето си огледалото?)
* А нямайки език, как можем да имаме мислене?
69
Кои сме в крайна сметка? Европейците на Ориента или ориенталците на Европа? Развитите на Юга или развиващите се на Севера? Потомци (преки) на Ахейците или Вавилонско сборище?
70
“... бащините нрави отрекохме, но все още нямаме дял в интелектуалния живот на западните народи”. Някъде между зенита и надира. Висящи. Като гроба на Мохамед.
71
Ние сме един народ без лице. Без идентичност. Не защото нямаме лице. А защото не смеем да се погледнем в огледалото. Защото са ни накарали да се срамуваме от истинското си лице. До такава степен, че се страхуваме да познаем себе си. Така се научихме да играем различни роли: “античния”, “европееца”...
72
Ако ходът на Нацията беше по-гладък, може би днес нямаше да имаме проблем на идентичността. Обаче непосредствено след дългото робство, върху ни се струпаха мнозина, които се мъчеха да ни дадат ново лице - и загубихме и това, което имахме. Каподистриас, баварците, елинофилите, културтрегерите доведоха до пълно объркване един народ, който едва беше започнал да усвоява и да уравновесява в себе си новите културни елементи, донесени от франки, славяни, турци, и албанци.
73
Прие се изведнъж за даденост, че “потомците на древните гърци” не е възможно да бъдат балкански селяни. И така всички се заеха да ни преобразяват. Принудително. А сме имали (изглежда) честно и топло лице, като текста на Макриянис.
74
И тъй, това, което за всеки народ се разбира от само себе си, за нас стана проблем. (Когато се замислиш за дишането си, губиш ритъма му.)
75
Как един народ без идентичност да няма комплекси за малоценност... Народ, комуто не позволяват да бъде това, което е, а го мерят винаги с други, чужди мерки...
76
Някъде дълбоко националният комплекс (който ни създадоха) се среща с гръцката Прекомерност. Прекалява този, който не се чувства сигурен. Който смята, че е в неизгодно положение. Прекаляването е опит за преодоляване. Свръхкомпенсация.
77
Гъркът ще преодолее националните си комплекси само когато намери себе си. Когато придобие самоличност и лице. Когато престане да се мрази заради това, което не е, и се приеме за това, което е.
78
Ако не открием скоро нашето лице, някой ден ще се събудим с една “размита” физиономия - творение на ролите, които играем, на модата, на средствата за комуникация. Тогава ще имаме наличник вместо лице. И солта на ромейството ще се загуби.
79
Не знам дали се нуждаем от групова психоанализа на нацията. Във всички случаи обаче е нужно самопознание, самоизследване и самосъзнание. Необходимо е демитологизиране и заедно с това ново определяне. И, най-вече, е необходима нова просвета, основана на истината, която ще помогне да се прояви, сред мазилата, реалното лице на расата ни.
80
Често говорим - в последно време - за свобода и независимост. И имаме предвид да се спре вътрешното потискане и външната зависимост от чужди сили. Но забравяме, че потискането и зависимостта се коренят в самите нас. Ако ги нямаше в нас основанията, никой не би могъл да ни пороби, нито да ни подведе.
81
Свободен е не този, който “прави каквото иска”, а този, който знае какво иска. Докато не знаем кои сме, докато не знаем какво искаме, докато нямаме изяснена мисъл и чувство за отговорност, ще преминаваме от една зависимост в друга.
82
Свободата не иска само “добродетел и смелост”. Иска главно знание. И критична способност.
83
Но докато стигнем до знанието и зрелостта, болестите на гръцката душа ще са основание на нещастието - и за величието - на гърка.
84
Защото да не забравяме: Зад всяко творение има една травма. Във всяка перла съществува дразнещата песъчинка.
МИТОВЕ И СТРАХОВЕ
85
Същностен симптом за новогръцката душа: митологизирането.
86
Извайваме митове за себе си. И след това сме нещастни, защото изглеждаме недостойни за митовете (които сами сме създали...).
87
Един мит: “На гърка вратът иго не понася.”
88
Търся с упование друг народ, чийто врат да е понесъл толкова робства, колкото нашия.
89
Но и в това ни спасява митологизирането. Щом (по някаква причина) паднат тираните или си отидат чужденците - скачаме отгоре (като Карагьозис със Змея) и казваме: “Ние ги изгонихме!”
90
Други митове: Гърците като “избран” народ. Митът за ромейската оправност. И противоположният - за тъпия франк.
91
(Някога трябва да се напише странният романс на гръцкото чуждопоклонничество и ксенофобия...)
92
Друг мит: “чуждата интервенция”. Никога ново-гърците не са могли да поемат отговорностите си. Все е виновен някой трети: “пръстът на Англия”, Интелиджънс Сървис, НАТО, ЦРУ...
93
При това този мит важи и за личните ни истории: кой кандидат вярва, че справедливо се е провалил на конкурса? Кой служител признава, че справедливо е повишен негов колега? Другите винаги имат “връзки”.
94
Митът за “връзките” е опиум, който упойва чувството за отговорност в душите на гърците.
95
Разбира се, не че не съществуват “връзки” или “чужди интервенции”. Всички митове се опират на нещо реално. Но все пак значението, което придобиват тези вмешателства в главата на ромея, е наистина метафизично.
96
Друг симптом: постоянното демитологизиране на другите - и митологизация на самите себе си. Пълната неспособност на ново-гърка да говори за който и да е достоен негов съотечественик, без да каже: “да - ама...”
97
Принудително е съпоставянето на всички със самите нас. Задължително. Самото присъствие на другия ни засяга лично. Застрашава ни. Трябва да се “анулира”. Страх от постоянното премерване.
98
Понякога сме един малък народ с големи идеи - и понякога един голям народ с малки идеи...
99
Има ли, прочее, ново-грък, чиято мъжественост да не е била оспорена?
100
(А сега нека си спомним двете най-чести новогръцки ругатни...)
101
Друг признак за липса на сигурност: новогръцката подозрителност. Първа реакция на каквото и да кажеш: “... да не ме будалкаш?”
102
Гъркът не се чувства удобно в света. Като роднина от провинцията, седи на края на стола и крие липсата на сигурност зад сериозния си вид. Рядко се смее.
103
Смехът обаче е сигурно единственото доказателство за човешката свобода.
104
Гърците живеят и творят между мита и страха.
ГРЪЦКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
(сондаж)
Институции
105
Другите народи имат норми. Ние имаме подобия.
106
Гръцките “институции”! Измъчено, бледо подражание на институции. Хартиен тигър. Единственото, което ги спасява, е, че алтернативата им е е на още по-лош хал.
107
Единствените опасни институции в Гърция са властта на старците, бюрокрацията и матриархатът.
108
“Бюрокрацията е самата болест, чието лечение се смята, че е.”
109
Гърците продължават да се отнасят към държавата си все едно, че е турски вилает. Имат право.
Икономика
110
Да не вдигаме много шум за Едрия Капитал в Гърция - защото не съществува. Едрият Капитал за щастие все още гледа на страната ни като на Малка Бележка Под Линия.
111
Гръцката индустрия се състои главно от трийсетина големи предприятия, които зависят от една банка, която се контролира от държавата. (Ето че имаме и социализъм в Гърция...)
112
Експлоататори на труда на гърците са не толкова капиталистите ни, колкото продължителите на славната гръцка традиция на въздухарите. Посредници, фактори, комбинатори (американогърци или не).
113
Класическият грък капиталист е все още на нивото на “стопанин работодател”.
114
Единствените големи гръцки капиталисти са корабопритежателите - но те са извън Гърция.
115
Най-лошият капитализъм не е личен (патерналистичен, фамилен), а безличен.
116
Гръцките предприятия са главно фамилни. Пазят топлотата, но и жестокостта на семейната атмосфера.
117
Ромейски “мениджмънт”. Вместо мотивиране - шамар зад врата, като Карагьозис.
118
Отскорошният роман на гърка с консумативното общество - един дълъг, мъчителен годеж, без изгледи за брак.
Образование
119
Гръцкото образование: Механизъм за масово насилствено захранване със знания, задвижвани от неуки, сковани и лошо платени преподаватели.
120
Проблемът на гръцкото образование е проблем на преподаващите. Само личност може да оформи личности. Зад всеки осъществен човек стои (винаги) поне един добър учител.
121
Докато преподавателите са такива, каквито са, в по-голямата си част, образованието ще бъде наизустяване, а не научаване. Заучаване, а не съждение.
122
Помня много добре учителите, които се разтреперваха от учениците, научили се да мислят.
123
Принципът, на който е изградено гръцкото образование, е по-лош от всичко. Нещо “противоречащо на самото себе си”: елинохристиянската култура. Две взаимноотблъскващи се понятия, в едно прилагателно. Колко характерно за вътрешната ни противоречивост!
Религия
124
Другите народи имат религия. Ние имаме попове.
125
Единственият контакт на гръцката църква с духа през последните години, бяха отлъчванията на Роидис, на Ласкаратос и на Казандзакис.
126
През изминалия век гръцката църква служи - вярно и предано - на много господари. Освен на Единия.
Общество
127
Статистически параметри на средния грък (1975): живее в най-скъпата страна в Европа - сравнено със заплатите, които получава - има най-лошата социална осигуровка, най-много пътнотранспортни произшествия, най-бедната образователна система и най-ниските тиражи на книги. (Надявам се да се намери някоя Португалия, за да ме опровергае в поне едно от тези неща.)
128
Най-лошото, което може да се каже за гръцката буржоазия, е, че тя не съществува.
129
Така наречените гръцки “аристократи” са в действителност малцината ни истински буржоа - от род. Новоизпечените ни буржоа са всъщност преоблечени (и замаяли се) селяци. А малцината останали селяни са може би единствените автентични гърци.
130
Гръцкото безредие не допусна дори нормалното развитие на социалните класи.
131
Внезапно погражданеният селяк е най-жалкото създание в Гърция. Животът му е деградирал съвсем. Загубил е изцяло традиционното си патриархално обкръжение - без да придобие нищо на негово място. Нито пък гръцката буржоазия имаше някаква значителна традиция, за да му я предложи - но и да имаше, не би било възможно няколко хиляди буржоа да асимилират няколко милиона селяни в рамките на едно поколение.
132
И затова, погражданеният селянин живее във вакуум. Няма земя, няма език (“дохождам от Омония”, дето писа и Георгиос Сеферис), няма религия. Не знае вече как да се радва, как да скърби. Не знае как да живее.
133
Нито пък как да умира. Най-важният критерий за автентичността на едно общество е начинът, по който се изправя пред смъртта. В Гърция вече само в селата знаят как да посрещнат Харон.
134
Ако трябваше да избера най-характерния символ за новогръцката евтиния и лош вкус, бих избрал смехотворните ни американски катафалки с кристални барокови аплици. Никога по-сериозно нещо не е било принизявано до такава степен от своя символ.
Чужбина
135
Докато половината гърци се опитват да превърнат Гърция в чужда страна, другата половина заминават за чужбина.
136
Ние сме една от малкото страни, която има повече преселници и бежанци, отколкото жители.
137
Гърците винаги ще търсят родината си в други страни - и другите страни в своята.
Сой
138
Както човекът носи първородния грях - гъркът носи соя си.
139
Другите народи имат роднини. Гъркът има съдружници в живота (и в смъртта).
140
Когато гъркът няма сой, той има “компания”.
141
Прилича си със соя по това: тя е също така постоянна, също така взискателна и също така досадна.
142
(Докато соят и компанията функционираха в подходящо социално обкръжение, бяха автентични, и положителни. Сега същността е отмряла и е останал само моделът.)
Пол
143
Сексуалният живот на гърка се движи на две нива. Реално и въображаемо. Разстоянието между тях е голямо.
144
Сексуалният живот на гъркинята се движи също на две нива. Реално и търговско. Разстоянието между тях е минимално.
145
Най-грандиозните предприемачески замисли на гръцките корабопритежатели бледнеят пред всекидневната сексуално-търговска дейност на гръцката гражданка.
146
Експлоатирането на жената от мъжа има като естествено следствие измамването на мъжа от жената.
147
Последната дума обаче я има жената майка. Там, с най-недоловимото оръжие (унищожителната “любов”), тя осъществява своето отмъщение. Създавайки деца - роби или революционери.
148
Докато гъркът трябва да се бори, за да се освободи от себе си - гъркинята трябва да воюва, за да се освободи от гърка. След това ще дойде времето да се бори със себе си.
Околна среда
149
Цялата методичност и системност, които липсват от всекидневния ни живот и работа, са съсредоточени в тайната ни мисия: да съсипем колкото може по-резултатно това хубаво място, което съдбата ни е отредила.
150
Истината е, че това място е толкова красиво, че понякога красотата му натежава в душите ни, като сянката на предците ни. Още един новогръцки комплекс.
151
Някъде в себе си смятаме, че не сме достойни да живеем в едно толкова красиво място. И се опитваме да го сведем до нашите мерки. До нивото ни. Така го застрояваме с цимент и боклук.
152
Елада е безсмъртна! (Не губете надежда: Да опитаме още малко...)
153
Гръцката земя: нещо средно между идиличната Аркадия на Пусен и театър на абсурда. Днес: сценография за туристи.
154
Каквото са създали природата и античните... (Сега те са станали едно). И ние, вариететна трупа, блуждаем всред достолепни трагедийни декори.
155
Опитвайки се да видиш зад декорите, зад кулисите, истинския вид на своето място - откриваш с ужас, че не са декори, а истински камък и скала. Само ти си фалшив. Актьор. Комедиант!
156
“Където и да пътувам, Гърция ме наранява.”
157
Затвори Елада в сърцето си и ще получиш инфаркт.
Интелект
158
Най-потискащата гледка на света: Десет гърци интелектуалци в една стая. И всеки се опитва да превърне другите в аудитория.
159
Интелектуалецът е човек, който се опитва (обикновено всуе) да превърне идеите си в дело. Грък интелектуалец е този, който се опитва да намери идеи, за да оправдае делата си.
160
Духовна комуникация в Гърция: периодично и последователно подателите се превръщат в получатели, за да поздравят (без да са ги чели) други податели, така че и те някога да се превърнат в получатели и т. н. Духовно кръвосмешение...
161
Ако отидеш на един концерт, една изложба, една лекция, си видял всичките. Това са. Хиляда? Много е. Затворен (омагьосан) кръг на духа.
162
Гърция е единственото място, където авторът плаща от джоба си, за да издаде една книга, и след това бива облаган с данък за “приходи от писателски труд”.
163
Хиляда пъти по-добър е суровият търговски дух, чрез който се извършва промоцията на духовни ценности на Запад - отколкото лепкавото ласкателство, низостта и покровителстването, които характеризират духовния ни живот.
164
(Ако някои членове на Комитета за държавни награди са стигнали до това място в книгата, трябва да получат похвала за проявената добросъвестност и работоспособност...)
165
По-добре кули в стария Китай, отколкото интелектуалец в Гърция.
166
Ако интелектуалците и творците са най-нещастните хора (защото при тях процепът между желанието и действителността придобива трагични размери)... И ако гърците са най-нещастният измежду народите... То тогава какво по-лошо от грък интелектуалец?
ЕПИЛОГ
167
Нека бъде каквото иска душата на гърка - само едно да не е: евтина и анонимна.
168
Това е голямата опасност. Затова “съпротивлявайте се!”, както е казал поетът. Съпротивлявайте се обаче по гръцки.
169
И гръцката прекомерност, и комплексите, и несигурността водят до съзидание. Страхувайте се от съня и летаргията и от ситото мрънкане.
170
Гърците, консуматори на щастие... Мечтата на Карагьозис! Но колко мъчително е събуждането...
171
Защото може би истинското щастие на гърка не е в статичното равновесие (и без това толкова временно) между търсенето и предлагането, а в борбената диалектика на живота.
172
Трябва да сме луди ние гърците. Както е луд, за буржоата, трагичният герой. “Свещената велика лудост” бе най-вярното, което сме постигнали досега - независимо успешна или не.
173
Заради това мнозина обикнаха борбата, повече от целта на борбата.
174
Всички искаме щастие. Обаче, ако хората някога успеят да се помирят напълно с действителността, гръцкият - трагичен и борбен - дух ще е загубен.
175
Помиряване с действителността означава или преодоляване (моментно), или непознаване на действителността. Упойка и забрава. Границите обаче съществуват винаги. Неумолими.
176
“А какво ще стане със смъртта, другарю?” Наистина, другари, човеци от цялата Земя: какво ще стане със смъртта?
177
Три хиляди години гърците обожават живота. От Омир до Елитис.
178
Да живеем и да виждаме светлината на слънцето.
179
Никое обещание за задгробен живот не е можело да компенсира за гърка загубата на земния рай. Никоя религия не може да го примири със смъртта... Неговият трансцендентализъм е бил винаги вътрешнокосмичен. Само “нине” струва “во веки веков”. (Бих желал, макар и да съм селянин...)
180
Крайната гръцка трагедия: да обичаш живота повече, отколкото можеш да понесеш. Гръцката прекомерност в абсолютната си форма. И граничното нещастие на гърка.
181
Гръцкият песимизъм се ражда от прекалено утвърждаване на живота, а не от отричането му. От невъзможността да се помириш с ограниченото в живота.
182
Които много обичаха това място, умряха млади, самоубийци или луди.
183
Елада е жестока любима.
184
Дали тези хора ще намерят някога лицето си? Дали пък истинското лице не е противоречието?
185
Лицето на Гърция: “Където толкова се вижда и толкова е скрито”. По-добре. Защо може би било невъзможно да го погледнеш цялото. Би те заслепила светлината. “Ангелска и черна, светлина”.
186
Гръцката светлина. Дълбоко вдишване и смъртно оръжие. (В светлина погинаха...) Малцина смеят да я погледнат. (И затова винаги са били много мракобесниците в тази страна.)
187
Цялата тази страна е в черна сянка и светлина. И душите ни, черна сянка и светлина. Противоречиви и противовесни.
188
Гъркът: странен, абсурден, трагичен момент на човешкото.
189
Бог ми е свидетел: Нищо - повече от тази земя - не обикнах.
ПОСЛЕПИС
190
Разбира се, би могло да се напише и една книга със заглавие: “Щастието да си грък”.
191
Защото го има това щастие (кой би могъл да го отрече?)
192
Ето обаче, че пишейки за нещастието, писах и за щастието.
193
За щастието на нещастието да си грък.
|
|
![[smilie9]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie9.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
малаките ли ![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
крайно леви и кой знае какви елементи се държат като лумпени ![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram