Автор: Lalinda
Дата: 04-12-08 23:37
Като поживееш достатъчно дълго навън, разбираш, не с известно съжаление, че навсякъде всичко е едно и също, само разликите са различни (мисля, че го бе казал един наш философ-емигрант, постмодернист, естествено).
И аз преди много години установих, че разликата е само в броя видове кисело мляко (образно казано), които се продават в супермаркета.
Понякога, обаче, с изненада установяваш, при това буквално, че дори на една малка уличка в селцето ти има четири шоколатиера и че съседите ти, примерно, не купуват шоколад от супермаркета, а от шоколатиера си... Това само между другото.
***
Преди много години (тоест доста преди 1989 г.) наш колега на специализация в Западна (тогава) Германия казваше, че българските емигранти там резюмирали носталгията си по следния начин: "Ех, ако сега с тия пари си бях в България!"
Познавам и доста хора, които постоянно се махат от едно място, за да отидат на друго, но от един момент нататък змията захапва опашката си и няма накъде... Или пък им остава Луната?
Според мен е въпрос на лична настройка и характер и НЕ ЗАВИСИ ОТ ВЪНШНИ УСЛОВИЯ, били те утопични или не.
Иначе, от собствен опит бих казала, че след определен (не неопределен) срок на човек му писва да сравнява и вече му е все едно къде е и къде не е... Повече ми харесва да пътувам и се местя, отколкото до усядам, както и да е. А носталгия по домашна лютеница и луканка никога не съм изпитвала, яла съм каквото ядат местните и не съжалявам за опита.
|
|