PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 всички

напред

последна

Една притча за живота

Автор: Nushenceto
Дата: 18-11-08 21:37

Опитай се да бъдеш този, който наистина си, защото животът е кратък и често дава само един шанс да направиш някои неща.”
Когато Бог раздавал живот на земята, решил да даде по четиридесет години живот на всички същества. Първо повикал човека и му дал четиридесет години живот. На човека малко му се видели, но благодарил и си заминал. След това Бог повикал вола и на него дал четиридесет години живот. Вола рекъл:
- Дядо Господи, до двадесет години, ще съм здрав и ще мога да помагам на хората, след двадесет години и месото ми за ядене няма да става.
И така волът се отказал от двадесет от своите години. Алчният човек веднага грабнал двайсетте години на вола, та му станали 60. След това Бог повикал кучето и на него дал четиридесет години живот. Кучето се замислило пък казало:
- Дядо Господи, до двадесет години, ще съм здрав, игрив, хората ще ми се радват, след двадесет години и в кофата за смет няма да мога да се кача.
Така кучето също се отказало от двадесет от своите години. Алчният човек веднага грабнал и двайсетте години на кучето, та му станали 80.

Тази притча ми я разказа един възрастен човек преди много години, та ме накара да се замисля, върху реалните неща в живота. В действителност до 40 годишна възраст живеем своя собствен живот, този който ни е дарен от Бога, тогава когато мислим единствено за себе си, за своето развитие, кариера, пари… След четиридесет години живеем волските години, тогава когато мислим и работим единствено за своите деца и след 60 годишна възраст живеем кучешките години, когато в повечето случаи, дори и нашите улисани в ежедневието си деца не се сещат за нас.
Когато една врата се затваря, друга се отваря. Но често стоим толкова дълго гледайки затворената, че не виждаме отворената. Дали не сме в състояние сами да контролираме нашият собствен живот и да не разчитаме на благоволението на обкръжаващото ни ежедневие.
Вашето мнение по въпроса???