Автор: Lalinda
Дата: 07-11-08 20:43
О, дори правих цяла серия кадри по стихове на Андрей Германов за дърветата...
1
Листата – те са красотата на клоните или на ствола.
Пръстта напролет се намята със весела трева набола.
И ние хората сме хора, когато пазим свидни тайни:
останала без тях, душата, човешката душа е гола.
2
Вчера минаха с триони трима весели другари –
свалят старите корони те от кестените стари.
Кастрят ги, за да младеят... Тия кестени си спомням,
ако някой ме подгони, или с дума ме удари.
3
Зеленият и слънчев вятър ласкае тих земята стара,
взривява пъпки, сняг размята, внимателно цветя отваря
и той ни дава тая сила да гледаме съвсем спокойни
как дърпа весело чертата под нашта сметчица Кръчмарят.
4
Мислех си, че свършва всичко, идва истинският край,
ала кестенът корубест разцъфтя за първи май
и отново нейде в мене нещо странно оживя:
жив да си, дори и в ада – все пак туй е просто рай!
***
В огледалото жестоко ненадейно ме поглежда
моето лице, но – друго, и така, повдигнал вежда,
аз го съзерцавам дълго и печално аз си мисля:
всяка бръчка по челото е зачеркната надежда.
***
Като говориш или спориш, отдавай се до клетка, цял.
Във споровете като в спори ти влагай своя идеал –
ревнив към свойто, не приемай чертица чужда, чужда дума,
та ако някой те повтори, да кажат, че те е обрал.
***
Това "всяка бръчка по челото е зачеркната надежда" го помня от дете!
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
|
|