Автор: white
Дата: 12-10-08 23:39
...Майстор на късия разказ. Приятно четене фотографи и ако някой познае себе си, то да помисли, не е ли време да смени фотографията с нещо друго ![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ:
...На следващата година Беглили заряза тениса и стана страстен фотограф - любител. Приятелите му го умоляваха да се върне към тениса, мъчеха се да го увлекат в разговор за сервиси, обратни топки, волета и най-различни истории свързани с Ренщоу, но той не искаше и да ги чуе.
Където и да отидеше, каквото и да видеше, той снимаше. Снимаше приятелите си и ги превръщаше в свои неприятели. Снимаше деца и потапяше в мъка и отчаяние любещите майчини сърца. Снимаше млади съпруги и хвърляше сянка над дома им. По онова време един наш приятел, млад човек, се беше влюбил, както смятаха близките и приятелите му, неразумно, в неподходящо момиче. Но колко повече му говориха против момичето, толкова повече той се привързваше към него. Тогава на бащата му хрумна щастлива идея: накара Беглили да я снима в седем различни пози.
Когато любимият и видял първата снимка, възкликнал:
- Ах че ужасна снимка! Кой я направи?
Когато Беглили му показал втората, той не се сдържал и извикал:
- Но, драги приятелю, това съвсем не е тя. Ти си я направил да изглежда като грозна и стара жена.
На третата казал:
- Какво си направил с краката и? Сам знаеш, че не могат да бъдат толкова големи. Снимката не е в естествен ръст.
На четвъртата избухнал:
- За Бога, човече! Погледни само с каква фигура си я изкарал! Как, по дяволите, успя да направиш това нещо?
Като зърнал петата, отстъпил ужасен.
- Господи Боже! - Изкрещял нещастникът, потръпвайки от ужас. - Какво призрачно изражение има лицето и! Просто нечовешко!
Тогава Беглили се засегнал, но бащата, който стоял наблизо, се намесил в негова защита.
- Беглили не е виновен - рекъл меко стария джентълмен. - Не можеш него да виниш. Какво всъщност е фотографът? Чисто и просто един инструмент в ръцете на науката. Той наглася апарата си, щраква и това, което е пред него, се изобразява на снимката. Не, недей - добавил стария човек, като хванал за рамото Беглили, който се канел да продължи да показва снимките. - Излишно е да му показваш останалите две.
Жал ми беше за горкото момиче, защото, струва ми се, то истински обичаше младежа. А колкото до външността му, то тя си беше напълно в ред. Но сякаш някакъв зъл дух се беше вселил във фотокамерата на Беглили. Той откриваше недостатъците с непогрешимия усет на народен критик и така ги уголемяваше, че затъмняваше всички останали достойнства. Човек с брадавица на лицето ставаше брадавица на фона на човек. Хора с по-остри черти се превръщаха просто в придатък на носовете си. Един човек в околността, в продължение на четиринадесет години носил перука, без някой да подозре това, но камерата на Беглили разкри измамата за миг, и то така ясно и очебийно, че приятелите на човека не можеха да се начудят как толкова време този факт им е убягвал от погледа. Проклетата фотокамера сякаш се наслаждаваше да разкрива човешкия род откъм най - лошата му страна. На лицата обикновено придаваше израз на най-подло коварство. Младите момичета заприличваха или на глуповато ухилени кретени, или на недоразвити кавгаджийки. Лицата на възрастните дами ни гледаха с неописуема враждебност и цинизъм. Енорийския свещеник най - прекрасния и благ старик на тази земя, Беглили превърна в навъсен и свиреп тип, лишен от всякакви умствени способности; а очите на най - изтъкнатия адвокат на града изведнъж загледаха с такова едва - едва прикрито лукавство, че малцина от онези, които видеха снимката, се решаваха да доверят повече работите си в негови ръце.
Що се отнася до мен, обяснение може би не бива да правя, защото по всяка вероятност съм предубеден. Ще кажа само, че ако си приличам със снимката, която Беглили ми направи, то критиците са напълно оправдани за всичко, което са говорили за мен, когато и да било и където и да било - дори нещо повече. Освен това държа да обясня - макар и да не претендирам, че притежавам фигурата на Аполон - че единия ми крак не е два пъти по-дълъг от другия, както излиза от фотографията, нито пък че се прегъва на обратната страна. И мога да го докажа. Беглили призна, че станала някаква злополука с негатива по време на промиването, но това обяснение не личи на снимката и аз продължавам да съм му обиден за извършената спрямо мен несправедливост.
Перспективата му не се подчиняваше на никакъв закон, човешки или Божествен. Веднъж видях снимка на вуйчо му, заснет до една мелница, надали вуйчото изглеждаше по-голям или мелницата, струва ми се, никой не би могъл с точност да определи.
По едно време на този упорит фотограф - любител предизвика цял скандал в околността, като засне едно известно с изключителната си почтеност момиче и един млад човек, седнал на коленете му. Лицето на джентълмена не се виждаше много ясно, а той самия беше облечен в дрехи, които за неговата фигура - човек би рекъл, че е най-малко един деветдесет и осем - изглеждаха крайно младежки. Той я беше прегърнал с едната си ръка през шията, а тя държеше другата му рака и се хилеше глуповато.
Тъй като познавах добре своенравния характер на фотокамерата на Беглили, аз охотно приех обяснението на младата дама, че въпросния господин е нейния единадесет годишен племенник, но имаше и такива, които безмилостно се присмяха на това нейно твърдение, тъй като снимката недвусмислено го опровергаваше.
Всичко това ставаше в първите години на фотографоманията, когато светът още беше жаден да се снима, и то най-добре, ако може безплатно. Разбира се, като резултат от това в цялата околност не остана човек, който да не застане през фотокамерата на Беглили - прав, седнал, облегнат на нещо или легнал. И какво, мислите, излезе от всичко това - у хората се уби всяка суета и тщеславие. Онзи, който веднъж се видеше на снимка, направена от Беглили, не можеше вече никога да изпита гордост от особата си. Снимката се превръщаше в истинско откровение за него.
След време някакъв злонамерен човек изобрети портативните фотоапарати и Беглили тръгна навсякъде с една чанта, подобна на мисионерските, провесена през шията му, на която пишеше, че Беглили трябва само да натисне копчето, а чантата ще свърши останалото сама. За приятелите на Беглили вече нямаше мира. Никой не смееше да направи нищо от страх да не го снимат точно в този момент. Беглили засне собствения си баща тъкмо когато ругаел градинаря и щракна по-малката си сестра в момента, в който се разделяла с любимия си пред градинската врата. На погребението на леля си вървеше най-отзад и по този начин успя да издебне един от най-опечалените роднини, застанал край гроба, да шепне зад шапката си някаква смешна история в ухото на един трети братовчед.
Общественото недоволство беше достигнало връхната си точка, когато един новодошъл в околността млад човек на име Хейнът предложи да се организира групова екскурзия до Турция. Всички приеха с възторг предложението и единодушно предложиха Беглили за водач на групата. Възлагахме големи надежди на тази екскурзия. Очаквахме Беглили да натисне копчето пред някой харем или зад някоя султанка и тогава някой башибозук или яничар да свърши останалото вместо нас.
Останахме отчасти разочаровани обаче - казвам "отчасти", защото Беглили се завърна здрав и читав, но поне излекуван напълно от манията да фотографира.
Разправяше, че всеки говорещ английски - мъж, жена или дете - когото срещнал в чужбина, носел със себе си фотографически апарат и че след известно време видът на черното платно и щракването на копчето започнали да го дразнят до лудост. Разправи ни още как на върха Тутра в Карпатите унгарската полиция наредила в редица по двама въоръжените с фотоапарати американци и англичани, чакащи да заснемат "грандиозната панорама", и как понякога човек трябвало да виси прав по три часа и половина, докато му дойде редът. Разказа ни и за цариградските просяци, които вървели по улиците с окачени на шиите си плаката със цената, срещу което човек може да ги заснеме. Беше донесъл един от тези ценоразписи, за да ни го покаже. И той гласеше:
"Една снимка, анфас или профил - 2 фр.
......................... с израз - 3 фр.
......................... в някаква необичайна поза - 4 фр.
......................... по време на молитва - 5 фр.
......................... по време на борба - 10 фр.
Беглили поясни още, че ако просякът се случел някой с особено злодейски израз на лицето или някой много уродлив, искал дори по 20 франка, които запалянковците фотографи с готовност заплащали.
След тази екскурзия, Беглили заряза фотографията и се залови с голф...
|
|
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram