Автор: e-design
Дата: 11-12-04 21:16
Последната планета от системата всъщност беше доста голяма група от
планети. В средата се мъдреше един газов гигант, в чиито вид имаше нещо
гръцко, около него обикаляха две планети - едната приличаше на Земята,
хранена със стероиди, а другата, по-малка, имаше доста силициев (или
силиконов - зачуди се принцът) вид. Последната, най-далечна, сякаш
току-що присъдединила се планета от системата беше синя, съвсем като
планетата-половинка, но върху нея имаше надраскан знак, който приличаше на
емблемата на Макдоналдс, и тя фучеше наоколо, сякаш искаше да впечатли
всички с бързината си.
Малкият принц реши да се насочи към земноподобната планета. Още когато
навлизаше в атмосферата, го посрещна едно триумфално ТА-ДАА!!! На
повърхността го имаше само един посрещач, който каза:
- Добре дошли на Planetium, първата планета от системата PlaNT. Аз ще
бъда вашият гид. Следвайте ме.
Малкият принц не успя да възрази, че не се нуждае от никакъв гид, защото
беше буквално повлечен към близкия град.
Градът никак не приличаше на град, защото се състоеше само от офиси. Във
всеки офис имаше по четири джуджета, които трескаво правеха гъбки,
фиданки, хълмчета и водопади, плажове, палми и голи туземки, а и на
четирите стени на офиса беше закачен един и същи портрет на някакъв млад
тип с очила, пуловер и самонадеяна усмивка.
- Кой е този? - попита Малкият принц.
- Ще те отведем при него - отвърна гидът - и ще разбереш.
В центъра на града имаше огромен парк, в него - огромна вила, зад нея -
огромен басейн. Посред басейна плуваше надуваемо бюро, а на него седеше
типът от портретите и бясно попълваше чекове - на всеки чек пишеше една
единица, подписваше се със замах, късаше го и го хвърляше на
счетоводителите, които, маскирани като акули, бяха навсякъде в басейна.
- Здравей - покашля се Малкият принц.
- О, здравей - отвърна типът.
- Кой си ти? - попита Малкият принц.
Видимо заинтригуван, очилатият тип скочи иззад бюрото, загуби
равновесие, цопна във водата, доплува до брега, излезе до Малкия принц и
го заоглежда от всички страни.
- Ама ти наистина ли не ме познаваш? - попита.
- Не - отвърна Малкият принц.
- Тук ще се търкалят глави на рекламни агенти! - изкрещя очилатият към
околните дървета. Короните им се разклатиха и от всяко дърво паднаха
две-три отрязани глави и се затъркаляха панически по-надалеч от
басейна.
- Аз съм Гил Бейтс, най-преуспяващия планетолог, който някога се е
раждал, и бях казал на тия некадърници да няма човек в Галактиката,
който да не ме познава по-добре от чичо си! А ти кой си?
- Аз съм Малкият принц - каза Малкият принц и си помисли, че ако смята
да продължава със странстванията си, няма да е зле да си приготви
табелки със стандартните реплики.
Към двамата се дотича оплешивяващ човек на средна възраст с вид на
специалист по маркетинг и каза:
- Гил, открихме малка групичка планетолози в астероидния пояс, които
отказват да прекратят работата по прехвърлянето на техния модел водопад
за PT/2. Какво да правим?
- Както обикновено - обстрелвайте ги със златни кюлчета, докато се
предадат. Ако не помогне, говорете с жените им.
- Ти си гений, Гил! Такова мъдро бизнес-решение светът не познава -
извика специалистът по маркетинг и заприпка обратно към вилата.
Малкият принц се сети какво му се струваше чудно в чековете и попита:
- Ъъъъ, господин Бейтс, защо всички чекове, които подписвахте, бяха за
един долар?
Гил Бейтс се усмихна самонадеяно и заприлича на портрета си.
- Аз просто винаги оставям бизнес-партньорите си да попълват нулите,
момчето ми. Ако правиш така, бизнесът ти никога няма да пропадне!
- А, ъъъъ, господин Бейтс, защо сте толкова богат?
- Ами, момчето ми, много просто. Аз правя най-хубавите птички във
Вселената. Обаче моите птички живеят само в моите дървета, които пък
растат само на моята пръст, разстлана само на моито планети. И хората
всъщност ми дават чекове с една двойка и ме оставят аз да попълня
нулите. Ъъъъ, момчето ми, искаш ли една птичка?
Малкият принц панически се втурна да бяга, но тревата се надигна и
оплете глезените му, лалетата с протегнаха и опънаха ръката му, мравките
го ужилиха и той стисна пръсти, откривайки в тях писалка, и преди да
разбере какво става, вече беше подписал договор за закупуване на птичка.
Когато се върна на планетата си, там го чакаха стотина кашона с надписи
"Чупливо" и "Това да бъде отгоре". На първият кашон пишеше
"PlaNT 1/132: изкопай дупка, пусни това семе в земята и кажи SETUP".
Малкият принц се поколеба малко и направи това, което му казваше кашона.
След няколко дни тераформирането беше завършило и планетата изглеждаше
*почти* като едно време, само че всяка сутрин при изгрев под слънцето се
появяваше надпис Microsphere Corporation.
Освен това се въртеше три пъти по-бавно от преди.
|
|