Автор: emmmo
Дата: 09-02-04 10:09
С цел укрепване на вътрешноведомствените връзки и затягане на партийната дисциплина, а още повече за лично удоволствие и разтуха, четири-пет коли с клубари, фенки (предимно на sas), съпруги и просто симпатизантки се изтърсихме в събота в Пловдив. И уж бяхме отишли да поснимаме и да се видим с пловдивската агитка, пък първата ни работа беше да посетим палата №11 на панаирното градче. Ще попитате какво толкова магнетично имаше в тази палата с прозаичен номер, та така неудържимо ни привлече още с пристигането ни? Нима е имало изложение на нова фотографска техника? Не, не се лъжете, бързо ще ви кажа – имаше десетки щандове на винзаводи, на които стотици мили и прелюбезни момичета настояваха да им напием менците, пардон, да дегустираме виното им! Е, надегустирахме се на воля… Подробностите ще спестя, че тук може да четат и млади хора с все още неразбити илюзии за живота и хората. Asahi се опита да документира тази вакханалия, доколкото треперещите му ръце и подгъващите му се колена позволяваха. Демек, отчетохме се и като фотографи, че на повечето ръцете ни все бяха заети. И както прелитахме и се преплитахме от щанд на щанд в тази своеобразна пещера на Али Баба, налетяхме на Guru-то и Mick. А ние си мислехме, че ни чакат в някоя сладкарница! Види се, оправни момчета са, не са си губили времето. Не знам дали нямаше да откараме и цял ден сред тези безбройни стъкленици, ако все пак бяхме съобразили предварително да си натъпчем джобовете с мезеподобни субстанции, че на голо пие ли се?! Но уви, никоя идилия не е пълна. С оловни крака и леки глави напуснахме това вълшебно място. Тук му е мястото да отбележа изумителния факт, че нашият достопочтен Pho вече беше изкарал на това пълно с винени изкушения и изпарения място цяла седмица!!! Не, не ме разбирайте грешно, не го заварихме да спи на кашони пред вратата на залата, за да може да влезе пръв още с отварянето и, за да си разкваси гърлцето. Просто човекът беше там по работа. Е на това аз му викам работа, като изключим лошите чернодробни спомени!
Излязохме ние от палата №11 и си викаме – бре, да не сме изкарали вътре три-четири месеца – такова пролетно слънце беше напекло, птички пеят, прелестни млади дами по къси ръкави се разхождат. Тръгнахме към Стария град и пак уж на разходка, уж да поснимаме и докато се усетим – бам!, бяхме седнали в една кръчма. Бързо предислоцирахме няколко маси в прав ред, та заприличахме на селска сватба. Обаче предвкусвайки угощението, тук падна сянката на първия тъмен облак от нашето слънчево и безметежно пътуване. Все бях подозирал, че келнерите са човеконенавистно племе, но тия специално направо си бяха решили да ни уморят от глад. След лека словесна схватка най-накрая донесоха на масата явно това, което са имали подръка в кухнята – в резултат Boni се опита да яде нещо, което и двама зооексперти нямаше да могат да определят какво е – пилешки дроб или неизвестен орган от неизвестно животно. А Laf хич и не дочака яденето си, а можеха да му донесат каквото и да е – той и без това вече не си спомняше какво е поръчал. Само le-corbeau извади късмет с десетина кебапчета по три аршина всяко. Междувременно към “страната на булката” се присъедини и Gafa.
Когато излязохме и оттам, вече се свечеряваше, тесните калдъръмени улички на Стария град бяха притъмнели, отдалеч слабо долиташе неясният шум на притихващите булеварди, във въздуха се усещаше една топла нега, примесена с измамното чувство за настъпваща пролет, беше свежо, беше омайно и светът беше прекрасен… Помоткахме се бавно и безцелно, заседяхме се около Античния театър, докато първите звезди замигаха между колоните на сцената и това древно място изпрати зад хоризонта още един ден.
Останалото бе проза, както е казал поетът. В колите и обратно по магистралата към София. Но мисля, че всички останахме много доволни, затова
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО И В ДРУГИ ГРАДОВЕ!
|
|