Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Архив
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 Ех, че славно си живеем!!! (283-и епизод)
Автор: emmmo   
Дата:   09-02-04 10:09

С цел укрепване на вътрешноведомствените връзки и затягане на партийната дисциплина, а още повече за лично удоволствие и разтуха, четири-пет коли с клубари, фенки (предимно на sas), съпруги и просто симпатизантки се изтърсихме в събота в Пловдив. И уж бяхме отишли да поснимаме и да се видим с пловдивската агитка, пък първата ни работа беше да посетим палата №11 на панаирното градче. Ще попитате какво толкова магнетично имаше в тази палата с прозаичен номер, та така неудържимо ни привлече още с пристигането ни? Нима е имало изложение на нова фотографска техника? Не, не се лъжете, бързо ще ви кажа – имаше десетки щандове на винзаводи, на които стотици мили и прелюбезни момичета настояваха да им напием менците, пардон, да дегустираме виното им! Е, надегустирахме се на воля… Подробностите ще спестя, че тук може да четат и млади хора с все още неразбити илюзии за живота и хората. Asahi се опита да документира тази вакханалия, доколкото треперещите му ръце и подгъващите му се колена позволяваха. Демек, отчетохме се и като фотографи, че на повечето ръцете ни все бяха заети. И както прелитахме и се преплитахме от щанд на щанд в тази своеобразна пещера на Али Баба, налетяхме на Guru-то и Mick. А ние си мислехме, че ни чакат в някоя сладкарница! Види се, оправни момчета са, не са си губили времето. Не знам дали нямаше да откараме и цял ден сред тези безбройни стъкленици, ако все пак бяхме съобразили предварително да си натъпчем джобовете с мезеподобни субстанции, че на голо пие ли се?! Но уви, никоя идилия не е пълна. С оловни крака и леки глави напуснахме това вълшебно място. Тук му е мястото да отбележа изумителния факт, че нашият достопочтен Pho вече беше изкарал на това пълно с винени изкушения и изпарения място цяла седмица!!! Не, не ме разбирайте грешно, не го заварихме да спи на кашони пред вратата на залата, за да може да влезе пръв още с отварянето и, за да си разкваси гърлцето. Просто човекът беше там по работа. Е на това аз му викам работа, като изключим лошите чернодробни спомени!
Излязохме ние от палата №11 и си викаме – бре, да не сме изкарали вътре три-четири месеца – такова пролетно слънце беше напекло, птички пеят, прелестни млади дами по къси ръкави се разхождат. Тръгнахме към Стария град и пак уж на разходка, уж да поснимаме и докато се усетим – бам!, бяхме седнали в една кръчма. Бързо предислоцирахме няколко маси в прав ред, та заприличахме на селска сватба. Обаче предвкусвайки угощението, тук падна сянката на първия тъмен облак от нашето слънчево и безметежно пътуване. Все бях подозирал, че келнерите са човеконенавистно племе, но тия специално направо си бяха решили да ни уморят от глад. След лека словесна схватка най-накрая донесоха на масата явно това, което са имали подръка в кухнята – в резултат Boni се опита да яде нещо, което и двама зооексперти нямаше да могат да определят какво е – пилешки дроб или неизвестен орган от неизвестно животно. А Laf хич и не дочака яденето си, а можеха да му донесат каквото и да е – той и без това вече не си спомняше какво е поръчал. Само le-corbeau извади късмет с десетина кебапчета по три аршина всяко. Междувременно към “страната на булката” се присъедини и Gafa.
Когато излязохме и оттам, вече се свечеряваше, тесните калдъръмени улички на Стария град бяха притъмнели, отдалеч слабо долиташе неясният шум на притихващите булеварди, във въздуха се усещаше една топла нега, примесена с измамното чувство за настъпваща пролет, беше свежо, беше омайно и светът беше прекрасен… Помоткахме се бавно и безцелно, заседяхме се около Античния театър, докато първите звезди замигаха между колоните на сцената и това древно място изпрати зад хоризонта още един ден.
Останалото бе проза, както е казал поетът. В колите и обратно по магистралата към София. Но мисля, че всички останахме много доволни, затова
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО И В ДРУГИ ГРАДОВЕ!

[smile] [beer] [smile] [beer] [smile] [beer] [smile] [beer] [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: Ех, че славно си живеем!!! (283-и епизод)
Автор: lucky   
Дата:   09-02-04 11:26

.....[smile] kefi...:)

Отговори на това съобщение
 Re: Ех, че славно си живеем!!! (283-и епизод)
Автор: junior   
Дата:   09-02-04 11:32

283-и епизод.... То почва да прилича на венецуелска драма... Хосе Емммилио
[beer]

Отговори на това съобщение
 Re: Ех, че славно си живеем!!! (283-и епизод)
Автор: mmm   
Дата:   09-02-04 11:56

Абе вие само пиете, купонясвате, ядете кебапчета, и после - фотографи били. Ми кога снимате, бре?! [smilie11]
Тю! Не ви е срам! [beer]


Отговори на това съобщение
 Re: Ех, че славно си живеем!!! (283-и епизод)
Автор: sas   
Дата:   09-02-04 18:34

Емо, как те не мързя бе !!! :)

И слагай малко интервали между тоя текст!

Отговори на това съобщение
 Re: Ех, че славно си живеем!!! (283-и епизод)
Автор: GuruMMX   
Дата:   09-02-04 18:44

bre, kuv poet se izvudi bat emmo he he

Отговори на това съобщение
 Re: Ех, че славно си живеем!!! (283-и епизод)
Автор: le_corbeau   
Дата:   09-02-04 18:52

Явно нашият брат-съмишленик /клубар/ е изпаднал в дълбоко заблуждение!! Не снимаме ние, а апаратите! И при това докато си пийваме, те, като всички добри кучета, т.е. апаратчета се разхождат насам-натам и щрак=шедьовърче... щрак=шедьовърче... и т.н. и пр. Въздържаме се да показваме на сайта тези шедьовърчета, защото считаме, че не честно само те да оберат всички възможни награди и наградки...

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна