Автор: amelid
Дата: 17-10-06 00:26
Ето как мина:
в 8ч сутринта Светалчо ме чакаше на гарата, пиеше ароматно кафе и пафкаше димяща пръчица. Взехме билети, но само в едната посока. Що ли - щот сме тарикати - с презумцията на връщане да намерим превоз. Метнахме се във влакчето /цитат:
Amelid (11:11 PM) :
как се казваха тея влакове, дето са с общ вагон, не с купета
NinaNik (11:11 PM) :
a sega de
NinaNik (11:11 PM) :
mii
NinaNik (11:11 PM) :
evropejski :-)) /
поприказвахме малко, позяпахме в сутрешната мъгла и просмукващото се слънце през прозореца, и заспахме (ама не знам кой беше пръв). На отсрещната седалка имаше един дядо, много интересен индивид. Като го видях се сетих за Колов (не само защото михнахме перз гара Костенец), човекът - от село, с отрудени ръце, сбръчкано изразително лице, страхотно оргян от слънцето. Не го снимах, предпочитах да го гледам. Забавното беше, че носеше GSM, не само че го носеше, ами и го ползваше. Но освен това си носеше лупа, с която гледаше какво пише на дисплея... (ако и не чуваше, какво ли щеше да си носи...)
Изядох си приготвения сандвич, но не стигна времето и мястото за Крушата (нарочно с главно К).
Като слязохме в 11 ч никой не ни посрещна с прасенце и дамаждана, та се наложи да погледнем картата до гарата и да се ориентираме към стария град сами. Прозвънях Сю, НинаНик и Соня Станкова и се уговорихме кога и как да се видим. Намерихме успешно Балабановата къща, след като установихме, че и двамата сме ходили, но сме позабравили кое как и къде. Оказа се, че поминим от преди години една изложба с едни портмонета и паспортни снимки (много беше добра и интересна). Разгледахме. Засякохме Емо от Одисей, който попита дали сме видяле Жоро.. заблеял се и ги загубил... Срещхнахме Николай Лаутлиев и Георги Папакочев, заедно с тях разгледахме още една изложба и поприказвахме. После се видяхме със Сю и нейния любезен приятел (по-късно ще ви кажа защо любезен). Отправихме се към "Селски двор" над моста - да хапнем. Аз си поръчах "пуканица", а Светалчо кавърма и картофки с нещо си. Дойдоха бирите и айдее... донесоха ми едно гюведже и аз започнах да си го бъркам, че беше горещо. Донесоха ми и една питчица с кашкавал и чесън.... По едно време девойката донесе още едно гюведже и пита за кого е. Настъпи суматоха...
Аз: Какво е това?
Сервитъорката: Ми каквото сте си поръчали.
Аз: Кой, аз или той?
Сервитьорката: Ами не знам, вие....
Аз: А аз какво ям?
Сервитзорката: Ами каквото сте си поръчали.
Аз: Ами я погледнете (поднасям й го под носа)
Сервитьорката: Мии.. това ми прилича на кавърма...
Аз: Ъъъъъ, - поглед към Светалчо и бурен общ смях.... (стори ми се дори, че чинчилата и заека в клетките наоколо се разсмяха)
Та така, погрижих се Светалчо да пази фина линията си, а аз да кача някое грамче отгоре... Щах да умра от срам следващия половин час и се претрепах да му предлагам от моята манджа и да го убеждавам да опита. Той пък, уж от любезност, но несъобразително, продължаваше да ме кара да се чувствам така, като ми отказваше упорито...
Още там Нина ме нападна с фотоапарата... Понеже не й харесваше декора, като излязохме навън ме паркира до сламената ограда, до каменната стена, а й до една кошница с айца.... бях готова да й метна едно яйце, ама решихме, че някое по-голямо пиле ги мъти и ни дожаля... В близката далечина мернах своята любов... едно самотно плашило, в компанията на едно пиленце (може би прясно измътено, но рано загинало и в памет хербаризирано). Направихме снимки за спомен за родата. И на пиленцето - обещах на кошницата да й ги пратя.
Псоле всички вкупом се отправихме към Гладстоун, където разгледахме изложбата на BG Прес-фото 05". Това беше изложбата, която най-много ми хареса. По пътя засякохме Дриймуивър, като Нина не пропусна да щракне и това. Ама аз й го върнах, като и пукнах един слънчасал кадър с широкото :)
По пътя минахме покрай една апетитна зелена полянка и Нина ме метна на нея - ха насам, ха натам, от тук, от там, нащрака ме цялата... ами и крушатра ми наснима... стана Круша - фотомодел. Междувременно се обади Джеймса, да пита как е хавата, къде сме, кво сме, щото искаше да дойде, ама се отказа. Отстрани Светалчо и Сю се подпираха небрежно, вместо да се метнат като прилежни асистенти.... та бяха пропуснати някои дребни подробности.
Нина на фона на дърветата също беше много симпатична, но за съжаление немах възможност да снимам, тъй като батерията на фотоапарата ми явно си беше взела почивен ден... спестих си носенето на голямата чанта и филмовия апарат.. - наказана останах.
После Сю ни предложи услугите на приятеля си да ни закара до София на път за Враца.
За по още една бира и убиване на време седнахме в едно заведение близо до галерията с Нина, която обаче беше повикана по спешност и нямаше време да си поръча, изчака и изяде някаква манджа, защото беше гладна. Та опука половината печени чушки на Светалчо...
Към 18 ч любезният приятел на Сю ни покани в своята колесница и поехме към София. Явно някой ме е цапардосал по главата, или е врътнал ключа на времето напред, защото за миг затворих очи и ги отворих в София... странна работа, нали? Изпратихем момчеот по живо по здраво и до нови срещи...
Със Светалчо се качихме на автобус от Плиска до Синьото. Той се похвали, че има билетче, но понеже аз нямах, той ме прекара да се качим най-отзад, та да се бутам през всички хора до шофьора и обратно... Но си заслужаваше - той нямаше билети и минах гратис :)
И айде - кой от къде е....
Един друг важен момен с един важен елемент - върнах си Крушата обратно в София. И си я пазя за следващото посещение в Пловдив - може би следващата неделя :)
Докато писах разказа, Нина готвеше снимките. В крайна сметка тя ми показа какво е приготвила, както и аз й пратих "черновата". Ето какво си написахме:
NinaNik (12:14 AM) :
eeeeee, majna , priznah te za pisatel :-)))
Amelid (12:15 AM) :
кога го изчете бе???много си бърза!!
NinaNik (12:15 AM) :
sega zapo4vam :-)
Amelid (12:15 AM) :
е как ме призна тогава??прочети
NinaNik (12:15 AM) :
v na4aloto sum ;-) dulgo de :-)
Amelid (12:16 AM) :
важно е съдържанието
NinaNik (12:16 AM) :
da
NinaNik (12:20 AM) :
ejjj, sega ve4e naistina te priznavam i za pisatel :-))
NinaNik (12:20 AM) :
mnogo e gotino :-) ako ima njkoi na english da go prevede :-)
Публикацията е редактирана (17-10-06 00:33)
|
|
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram