Автор: Junior
Дата: 15-10-04 20:36
Беше един слънчев Варненски ден. Аз се събудих рано. Предишната вечер се бяхме направили на земноводни с варненските клубари и главата ме цепеше (сигурно от рязката метаморфоза обратно в примат).
Станах от леглото и си помислих "Господи, до кога ще ме търпиш така да прекалявам..." и "Лелеее, след 40 минути започва пленарното заседание..." и още "Ебаси, кой идиот ми е оставил четката за зъби в киндзефа... хммм...". След известно време май се сетих кой. "Хммм, ама пък как хубаво съм и намерил мястооо" похвалих се негласно и добавих "май ще пропусна зъбната процедура 'неска".
От минибара дръпнах една бира - българска, за да мога после да я възстановя от супера... Нали все пак сме Българи... То и без друго на минибара са забравили немските цени. Та дръпнах бирата и я изсипах в канала, моя канал... Но сериозно се бях замислил да изсипа върху бившата ми четка за зъби - ей така за да спестя малко време и усилия на организма ми...
Набързо си скочих в костюма и на излизане от стаята се похвалих, че не съм си взел риза и вратовръзка, защото сигурно щях да я вържа като пионерска връзка в 4ти "Б" клас.
Та така отидох на закуска - шветска маса майна. Разбира се, някой вече беше представил с номера на моята стая за да плюска на аванта, но разпоредителката след като видя, че липсва бяло в очите ми (а и на зъбите ми), изобщо не си помисли да ме спира.
НАДЪНИХ СИ ТЪРБУХА КАТО БЕЗМИСЛЕНИ ФАКТИ В ГЛАВАТА НА ПЪРВОКУРСНИК В МЕИТО. Пърдях скоросмъртници през цялото време. Пенционерите от ГДР (дошли по това време на годината от икономически съображения) ме гледаха/слушаха/миришеха в захлас. "Натюрлих мит Ариана!" им викам аз.
Атакувах конферентната зала откъм лявото крило, но още като минах центъра видях, че моите хора се бяха пласирали на другия фланг, та се наложи да прехвърля играта натам. Раздигнах два реда беловласи професори, академици, изобретатели и чистач, докато си стигна при моите.
* * *
След като се наслушах на глупости в продължение на 20 минути, а и след като около мен вече не се дишаше (както се казва с нож можеше да се реже "атмосферата"), реших че е време да се чупя. И после се сетих, че на последния етаж има кафе-сладкарница. Ми добре - ще я видим става ли за чеп. Влизам там и кво да видя - всичи от моята катедра (които междувременно се бяха изнизали един по един като пръдня из гащи (хе-хе и то вярно)) си джокат сутришната грозданка. И аз се присъединих. Със содичка.
Към този момент слънцето се беше дигнало. Бреей това слънце, да му се неначуди човек как не го мързи. Пихме квот' пихме па решихме да се преместим на по-истинско място... С по-истински хора.. С по-истинско пиене... С по-истински кенеф...
Преместихме се пред универмагът на площада на "Дружба". Е там кви ора имашееее.....
http://www.bgphoto.net/photos/384/o632334653538906250.jpg
АТАКАААААА!!!!
* * *
Опомних се. Явно е вечер... явно съм на някъкав коктейл... ЕБАСИ, кога станА време и пак цокам...Май съм пропуснал конференцията... Нищо - коктейлът винаги е най-съществената точка от програмата...
Пиям, пеям, пушам и жените ... хмм... слушам.
ОООООХ СТОЕВ, ПИСНА МИ ДА ПИШЕМ... НАЛИ ТИ СТИГА ТОЛКОВА ПОДРОБНО???
П.С. А "онези" снимки ги снимах в кафе-сладкарницата... Имаше бинокли за туристи. От ония дето са заковани за пода, с по две педи стъклария в тях и с двойно предназначение... Изобщо не знам за кви милиметри, оптики, стъклария става дума. Знам само че едната снимка стана на макро режим, а другата на макс зуум на сапунерката ми и на ръчен фокус. Требваше да пусна и НД филтъра и на бленда 8 и на макс затъмнено с компенсацията и на 50 ИСО и пак станАха ногу светли...
|
|