Автор: stoevmobile
Дата: 03-09-04 21:24
ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ
ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ - роден на 7 януари през важната за всички 1968-а, в Ямбол. Автор на лапидариума "Лапидариум", 1992 г. (награда за дебют "Южна пролет"), стихосбирката "Черешата на един народ", 1996 г. и съавтор на българската христоматия "Българска христоматия", 1995 г. Редактор в литературния вестник ("Литературен вестник"). Кръстен на дядо си Георги Господинов.
РОДЕН НА 7 ЯНУАРИ
(Носталгиите ни)
Носталгия по пощенските картички, които
баща ми е събирал в чекмеджето си,
по техните изрязани сърца и надпис -
"Щастливи като тези двамата".
Носталгия по Жан Маре, Лолобриджида,
по стари руски филми за войната,
по снимките "На всеки километър"
(аз имам огледалце с Митко Бомбата).
Носталгия по стария креват на село
със изрисуваната табла - турскосиньо,
две лодки в езеро пред замъка,
а в езерото лебеди (масло).
Носталгия по стенното ковьорче
и Тя, извезана във профил със червено,
първата жена в живота ми - конецът
на лявото й рамо е протъркан.
Носталгия по тихите следобеди
и по унесеното бръмкане на уморените
мухи на шейсетте - измрели са отдавна,
наверно още същия следобед.
Носталгия по селските ни гробища,
по каменните кръстове, напечени от август,
в които меря ръста си и сричам
първите си думи - о... печа... ле... ните.
И нека новата 68-а разкъса мъката
и озари на Щастието пътя Ви...
След седем дни ще се родя и ще забравя.
Girl
Кой ще чуе моя разказ за това момиче
Полягаш до момичето което
е лягало с момчето си което
е лягало с момичето което
е лягало с момчето си което
е лягало с момичето което
Полягаш приобщаваш се към всички
Виж цялата вселена е в леглото ти
Ах колко общество в едно момиче
ЛАУРА
Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.
Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече,
а вечер
О, роза през зимните нощи
с виелици снежни и буря!
а сутрин
Ти пак да си пъпка
от кремова роза, Лаура.
УМИРАМ ПО ПАСТЕРНАК
Свещта гореше у дома,
свещта гореше.
Искреше ден, но и денят
любовен беше.
Пружината с отмерен ямб
редеше дълга - кратка,
а някой псуваше пиян
и блъскаше вратата.
Но тя не чува. Още... О!
О, кой ще изгаси телата!
Един студен внезапен нож
потъваше в ребрата ми.
Леглото мина в анапест.
Мъжът зад нас ревеше...
В ръцете ми гореше свещ,
Свещта гореше...
ЗА СЪЧИНЯВАНЕТО
От жената съчинен е трубадурът
Мога да повторя пак
Тя е съчинила съчинителя
Гаустин от Арл, XІІ в.
Време и аз да се измисля,
защото кой ще ме измисли някога.
Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,
и други приказки ме карат да побързам.
Измисли си, казват, накаква жена,
другото, мъжът, е женска работа.
И ето я, тя вече съчинява
според страстта си мъжкото ми тяло,
тя съчинява двете ми ръце
опипващи и тежки,
тя съчинява белия ми дроб
и всяка алвеола поотделно,
и учестения ми дъх,
тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя - огромно).
Какъв замах! Тя съчинява!
И ето ме измислен, съчленен
красив по своему, в една
приятна възраст, съблазнителен,
преди да съм измислил края.
А краят трябва да е тъжен
и да е хубав същевременно.
И аз измислям своя край:
дали да свърша между пръстите
на най-добрата ученичка,
тъй както ме преписва, небрежна в правописа,
дали да свърша сам,
или изобщо да не свършвам,
защото кой ще ме измисли след това.
ИЗ БРАННОТО
Тук някой вече е минавал
потъпканата детелина
сълзящите стебла на крина
въртящите се в кръг
червени мравки потвърждават
тук някой вече е минавал
Тук някой вече е вършал
поразпиляната коса
цъфтящото петно на шията
отсъствието на червило
и двете сламки в спалнята
крещят - Удавнико
тук някой вече е вършал
Тук някой вече е тършувал
Тук някой вече е целувал
Тук някой вече е римувал
ЖЕНАТА НА АВГУСТ
Върви по улицата
най-красивата жена на август,
най-гъвкавата, най-зеленооката.
Малко е да кажем,
че дърветата й свалят шапки и корени
и че старците въздишат, без да знаят Омир.
Тази нощ мъжът й вместо всички
ще заспи във влажните чаршафи
с точеща се слюнка на възглавницата.
Тя ще стане тихо и на пръсти
в кухнята ще влезе, после дълго
там ще мие някаква чиния...
...или с някаква чиния са я грабнали,
или през маклото прозорче е избягала,
или поради идващата есен. Тя е млада...
Това ще се говори утре и ще радва,
защото най-красивата жена е ничия
и (както се разбра в началото)
- на август.
ПЛОДОВЕТЕ НА УЛИЧНИТЕ ЛАМПИ
Лейката е малко стара.
Господинът - също.
Господине,
всяка нощ ли го поливате?
А се чудех като малък
колко са пораснали уличните лампи.
Как едреят плодовете им,
наливат се...
Само кучета се спират,
вдигат крак и Ви помагат
със каквото могат.
Лампите превиват клони.
Господинът свети.
ЦЕНТРАЛНА ГАРА
Стареещи дами дъвчат пастет
гълъби и циганчета
Сутрешни голи красавици
зъзнат в тънки списания
Рев на събудено бебе
Моля пътниците
гълъби
Международният бърз влак за
циганчета
молямолямолямолямоля
Духам си духам си в шепата
лягам в полето в полето
на вестника в малкото бяло
до Дълбоката криза на
гълъби и циганчета
СВОБОДНИ ПРОФЕСИИ
Андро от Ямбол
си търси подлез да свири.
Към един подир обед е.
По-нататък мечката,
циганинът и циганката
са легнали върху тревата
на Парка на Свободата ли,
на Борисовата градина ли,
все едно е за мечката,
циганина и циганката.
Важно е, че е април,
тревата покарала
и са разстлали на вестник
хляб, варено яйце и сирене.
Когато обядът свърши,
циганинът прочита вестника,
псува със задна дата
и тримата лягат доволни.
Април.
Към три и половина.
ЛЮБОВНО
Ти си топчето в моята супа
Аз съм квадратчето на покривката
Ти си солницата дето не пуска
Аз съм оцетникът в края на масата
Ти си мушицата винена в него
Аз съм Бьоф Строганов покрай празник
Ти си горчицата гор-чи-ца след празника
Не прекалявай с горчицата скъпа
Не прекалявай с горчицата казвам
Аз съм стомахът на твоята язва
ЗА ЛЕКАТА ДУША
После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените
пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят
после вече ходи
пада и събаря
и расте с минути между два шамара
после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален
после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е
после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно
после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят
после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели
после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балкона стъклен
после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна
после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става
дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка
всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма
ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯ НА ВЕНЕЦИЯ
на дядо
Какво ще й захвалваш на Венеция
Венеция е зле скроена работа
ти дума не обели за полята й
водата казваш бол ще ги залее
а зле откъм земята сиромаси
аз четох междувпрочем че потъвала
у нас пък суша кладенцът зяпа
не я е свършил Оня като хората
Тук дядо вижда в чашата мушица
мухата е сравнена със Венеция
че мокра омърлушена и прочие
Тук се намесва баба ми с лисицата
и киселото грозде
Тук аз опитвам гроздето не кисели
опровержително е сладко
Тук малко ми е мъчно за Венеция
извадена със вилица от чашата
и просната да съхне сред зелените
квадрати на покривката
Зелените поля на моя дом
СЕЛСКА КОЛЕДА
Слънцето прожектира из стаята
битово кино свинско със зеле
прасето заклано касапите вътре
кръвта по ножовете гръмки истории
Помниш ли дядо си Богдан
Бог да го прости мама му стара
арда без филтър блеснали слюнки
мляскане вино наздраве
и някаква стоплена зимна муха
сплескана с длан за поанта
ЗАБАВЯНЕ
Един дедо
с антерийка и пояс
обикаля по пладне
покрай оградата покрай оградата
на селските гробища
все по-бавно все по-бавно
все по-надолу
|
|
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
, a klakiorcheto цристо i to moe da si zavre fikusa det nameri za dobre ![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
на глупави въпроси глупави отговори ,а и sТРЕСНАТия![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram