Автор: tinman
Дата: 25-04-06 11:46
Има композитори на музика, който могат да извлекат мелодия и хармония само от няколко ноти. (Разказвали са ми, например, че Борис Карадимчев можел да напише песен или да развие музикална идея по няколко ноти, извлечени от произволно избрани номера от телефонен указател.)
Определено съществуват и такива фотографи, които могат да съставят сполучлив кадър от почти всичко. Артисти с невероятно кинематографско око, способно да вижда необичайно, различно, отвъд прагматично-рационалното. Фотографи, който не режисират кадъра, но откриват необичайното в нещата около тях. (Без това да бъде някакъв криворазбран ангажиран репортаж.) Виждат го през визьора, нанюхват го, както прасе трюфели, изтеглят го като червей от дупка.
Всеизвестно е, че зрението е всъщност мислене. Или по-скоро неосъзната, спонтанна, независима от съзнанието, колосална мисловна дейност на определени мозъчни центрове по анализиране и разпознаване на образи. Един гигантски компютър, който мигновено регистрира информацията от околния свят, пресява я, изхвърля непотребното и ни поднася предъвкана същността. Обаче коя същност? В повечето случаи прагматично-рационалната същност. Къде е изчезнала артистичността? Изгубила се е, преминала е през дупчиците на ситото. Въпросът е как да успеем да я видим, да я задържим, да не допуснем да изтече със суроватката на прецеденото мляко? Как да пренастроим вътрешната си програма, да препрограмираме сетивата си, как да го направим, мамка му?
И във форума има такива хора. Без претенция за изчерпателност, аз бих споменал например Mus, Dashrender... Може би те самите биха споделили как го правят. Бих бил любопитен да погледна през техните очи.
Публикацията е редактирана (25-04-06 15:03)
|
|