Автор: Mobby_Dick
Дата: 06-03-06 12:15
Трудно е да затвориш огъня в теб - ще те изпепели. Трябва да го изкараш отвън.
Това си мислех, докато гледах огромния купен от борови клони и смрика. Тук в средата на мегдана всеки е струпал това, което не му трябва, за да го принесе в жертва на огъня.Има дори такава ревност, че които не е участвал в събирането, няма право да се грее, осветява , пречиства, забавлява или кои както си го приема. Това е по традиция, разбира се. Дори някои считат за героиство, ако успеят да запалят купена на друга махала още по светло, за да им изгори. Типично човешка и шопска черта: "Не е важно на мен да ми е добре, а на вуте да му е зле". Затова купените си имат пазачи, както при кошерите. Освен това е прошка и вероятно трябва да прощаваме за грешките на другите и своите така, че терена е открит.
Пия си кафето и гледам този огромен куп на мегдана, брулен от поривистия мартенски вятър и си мисля, дали огънят този път няма да прекрачи лесно определената му граница, и да започне да се храни и с други, по-лични неща от горивото, дето му е определено. Наоколо неразумно се спрели автомобили, има магазинчета, че и къщи.
Още е ден, и картинката съвсем не е пасторална. Минават туристи с пъстри раници, автобуси заобикалят купена, а от високоговорителите в съседната кръчма здраво струи специално подбрана музика. Няма го тупанджията и гайдаря, но децибелите никак не са малко.
Времето напредва и притъмнява. Отсреща групата си предава от човек на човек греяната ракия, а аз се чудя дали в съседното село вече купена не гори, и дали да прескоча дотам с автомобила, които ми е под ръка. Можех да питам за това хората слизащи от автобуса, или по GSM. Докато се чудя, съвсем притъмнява и от всички улички взеха да прииждат много хора. Обградиха купена в човешки пръстен. Гледката приличаше като гладиаторска арена, на която се очаква да започнат борбите.
Купена пламва. Пламъците лумват нагоре, а сприите започват да разнасят летяща жарава на стотици метри, според волята на вятъра. Автомобилите се изнасят под тревога. Мрака и огъня скриват всичко модерно от пейзажа, и обстановката става наистина езическа. Силата на огъня стига точно колкото да осветява пръстена от хора, които се е увил около него. Този пръстен живее и се движи, според пулса на огъня. Като огъня се разлюти, хората поемат в бяг - подобно на испанска корида. И аз така, обръщам се с гръб и пазя фотоапарата, докато се отдалечавам. Огънят е непредсказуем, и всеки опит да го доближиш може да ти коства да се опърлиш или изгориш.
Извива се хоро. Хората се въртят около огъня, хванати за ръце. Преминават пред пламъците като призрачни силуети, и отново добиват човешки вид. Начело се вее байряка, разбира се. В човешката верига се различават старци, баби, млади и стари, малки деца. Колко сходни са тези игри по всички крайща на земята, при всички народи, независимо от географията им. Всички търсят закрилата на огъня.
В този момент никои не си и помисля да го прескача. Може би затова и огънят е така благосклонен, че не решава да се пренесе и върху това, което не ни се ще да пожертваме. Децата издебват момента, когато той вилнее в друга посока, и бързо си палят сламените оратници. Започнат да ги въртят с викове "орото-копото". Кръговете на оратниците символизират началото на новия годишен кръг. Злите духове са се притаили далеч, те са уплашени от огъня, вероятно повече от хората - поне така е в нашите представи. Нали сме най-смелите и най-важните.
Минава час, и докато чакаме като хиени около гърчещия се огън, силата му намалява. Изгорил е всичките ни грехове, и е време да го победим. Пръстена от хора се свива около огнището. Централния кол на купена вече е изгорял напълно, и всичко прилича на една нестинарска жарава, върху която можем да поиграем. Засилват се най-смелите, и прелитат над огъня, макар и с няколко крачки през него. Продължават да тичат после и , за да потушат огъня, обхванал подметките им и преследващ ги из полето. Святкат като метеори.
Огънят намалява. Явяват се и смелчаци, които вместо да го прескачат, направо преминават по него, или започват да го тъпчат. Огнената вода е вляла такава смелост в жилите им, че те няма как да не му се отдадат. На него му е все едно. Бавно угасва. Хората се разотиват. Всеки е взел и се е заредил, и от него остана една камара тлееща пепел.
Той ще тлее в нас и огнищата ни до другата година, когато ще го разпалим наново в цялата му сила, за да постави едно ново начало.
|
|
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram