Автор: J0R0
Дата: 23-02-06 08:53
Подсети ме темата на Човечето, да разкажа и аз две истории, много показателни за отношението на българския чиновник към българския фотограф и на европейския чиновник към българския фотограф….
През декември миналата година ми звънна по телефона Чавдар Стефанов, кореспондент на БНР в Москва. Представи се човекът, остави си телефона, каза че БГ посланикът в Москва много ми харесал пейзажите и искал да се свърже с мен, поиска ми координати. Дадох му всичките си телефони и мейли, на другия ден ми се обаждат от посолството – културното аташе Росица Станимирова. Идеята им била да ме поканят в Москва да направя изложба с пейзажи от България, нещо като представяне на страната ни. Казах че съм поласкан от подобно внимание към скромните ми снимки. След два дни ми се обади някакъв Борислав, поиска ми файловете, като за печат 50х70 см. Приготвих 50 файла и му ги изпратих. Изложбата трябваше да е за Коледа. Коледа наближи, обаче никой така и не ми се обади. Написах няколко мейла – нищо. Звъннах на Чавдар Стефанов, тъй като той беше единствения дето си даде телефона. Ще проверя какво става, каза той и още същия ден ми се обадиха отново от посолството. Казаха, виж какво, нямаме готовност да направим изложбата ти за Коледа, обаче ще я направим след Нова Година през януари, ще ни гостуваш за няколко дни тук и ще кажеш кое как да наредим. А междувременно искаме да продадем няколко от твоите снимки на благотворителен търг, позволяваш ли, това ще е един чудесен анонс към твоята изложба? Позволих им, щото така или иначе файловете бяха вече при тях. Изпратих им и малко от моите дискове със снимки, като рекламни материали… и благотворителния търг мина и повече от тия хора ни кост ни вест… Чудя се след като представителите на една европейска държава се отнасят по тоя начин с гражданите си, как очакват гражданите на държавата да се отнасят с представителите и?
Вторият случай – спечелих една първа награда от международен фотоконкурс (Панасоник батерии). Организаторите са в Белгия. А наградата е седмица за двама в 5-звезден хотел в Намибия + фото сафари. Хората ми пратиха всички документи по пощата. Самолетните билети – Букурещ-Лондон-Йоханесбург-Уиндхок. (Тук е мястото да спомена, че в конкурса на всички участници им пише държавите, едикой си от Франция, едикойси от Норвегия и… Георги Величков от Други Държави). Реших че полетът от Други Държави е определен да излита от Букурещ, но все пак им написах едно географско-разяснително писмо, в смисъл че живея в България и столицата и се казва София.
Получих едно след друго три извинителни писма. Билетите ми ще бъдат сменени за полет от София, макар че в правилата на конкурса пишеше, че билетите не подлежат на промяна. И така – живот и здраве на 04.04 трябва да летя за Намибия, ако успея да се справя с визовия проблем, щото Намибия искат визи за българи, нямат посолство никъде в Източна Европа, а от нашето Външно министерство, помощта която ми оказаха е че ме пратиха да търся информация за Намибийските посолства и условията за визи в интернет.
|
|