Автор: zoomaniak
Дата: 12-02-06 16:55
http://belfo.photo-forum.net/zoo/kukeri_2006_pernik.exe
Подготовката за поредната кукерска надпревара тук тече с пълна сила. 34-годишният Александър Алексов обикаля през годината страната ни, за да търси качествени кожи за кукерите
Като него има поне още 15 души. Всички са от махалата. Тяхната задача никак не е лека. Пътуват по села и паланки, пазарят се, понякога влизат в люти спорове с пратеници от други места, за да надделеят и да грабнат я жив пръч, я хубава кожа, я готов кукерски костюм. "Просто даваш повече пари от конкурентите. Но става все по-трудно", признава Сашо. Тези дни се върнал в селото, след като бил път до Калофер, Пловдив, Кърджали. Донесъл едва 40 кожи, повечето не стават за нищо. "Измряха старите хора и няма кой да гледа пръчове. Кът са кожите с дълъг косъм. 2 денонощия пътувам с микробуса, а с докараните кожи ще се направят не повече от 4 костюма", жалва се Алексов. В село Куклен старец с болка сподели, че някога гледал 200 овце и 200 кози, а сега младите само жените гледали, не им било до животновъдство, обажда се мъж, комшия на Александър. А той се ядосва, че нямал време да стигне до Карлово и да вземе оттам 5 кожи. Казва, че и само за една, но с дълъг косъм над 60 см, би се вдигнал чак до Бургас. До Карловско обаче се добрал друг мъж от Драката - Иван Михайлов. В едно село се сблъскал с търговци от Разлог, които също търсели да купят пръч с дълъг косъм на кожата.
"Накрая броих 700 лева за животното и го взех. Косъмът му бе над 63 см. Необходими са поне 8 кожи, за да стане кукерския костюм", казва Иван.
Човекът-хлопка. Може би трябва по-внимателно да се вгледаме в този събирателен образ, слял в едно човек и инструмент, за да доловим не само апотропейния оглушителен шум на хлопките, но и медния глас на звънеца, с чиято помощ югичът извежда стадото от “долната земя” (Захариева 1987: 23-78, 96-100) звънецът, който съобщава на пастира, че стадото му е наблизо.
Изработването на хлопките е един твърде дълъг и сложен процес, синтезирал около двадесет и седем операции от момента на “разкрояване на ламарината” до “докарване на глас”. След изготвянето на металните плочи идва ред на три операции, които при стария занаят са ръчни. Това са : 1) правене на набори на менгеме; 2) изчукване “на студено” на три калъпа последователно и 3) предаване на форма на хлопката, чрез изчукване “на горещо” на четвърти калъп.
Днес трите операции се извършват едновременно само с едно изтегляне на специална машина която може да бъде “шпиндел” или “хидравлика”, в резултат на което излизат вече оформени “заготовки”. Съединяването на страничните ръбове на хлопката, по традиция извършвано на ръка, чрез занитване, сега се постига с помощта на “пунктшвайц” и точкова заварка. Най-съществените моменти от цялостния технологичен процес, имащи пряко отношение към майсторското изработване на хлопки с отлични инструментални качества са свързани с подбора на ламарината, максимално точно приготвяне на разтвора за бронзирането на хлопките и “докарването на глас”.
Изборът на материал е свързан с наличността на определен вид ламарина. Открояват се няколко възможности за подбор. Като най-качествена се представя, “двойнодикапираната” ламарина, която според майсторите е продукт на нашето съвремие и не фигурира в занаята през първата половина на века, когато най-често се използува стоманизирана (Качулев 1956: 249-265) и бакърена (Дечев 1903). При невъзможност да се набавят листове ламарина майсторите днес употребяват и подръчни материали като кюнци и по-рядко варели, а в посочения минал период – варели, газена тенекия и лопати. От значение е материалът да бъде мек, за да се поддава по-лесно на обработка. Твърдата стоманизирана ламарина не се изтегля добре и при работа върху нея с чук или преса често се пука.
Сместа на заливането (бронзирането) на хлопките представлява разтвор от вода, глина, бронзови стружки и боракс. В някои случаи стружките може да бъдат месингови, а към сместа да се прибави кварцов пясък. Тя се бърка докато стане хомогенна. Майсторлъкът е в точното спазване на пропорциите между отделните съставки, чието уточняване често става с налучкване и е професионална тайна. Може би достигането на най-сполучливото пропорционално съотношение при заливката чрез неколкократни проби е необходимост и индикатор за майсторлък, поради непредаването на тайната от майстор на майстор, дори и в процеса на обучение.
“Докарването на глас” на хлопката също е професионална тайна и е най-важният етап от работата на майстора. Въпреки липсата на конкретен отговор на въпроса: “Как се постига добър глас на хлопката?”, изкристализират два важни детайла от процеса на работа върху кованите звънци, които два детайла имат отношение към ясния звън на хлопката. Първият е свързан с качественото заливане на страничните ръбове на звънеца, където краищата на ламарината се съединяват около устата. В противен случай хлопката “няма глас” (И. С.) или “дрънка като тенекия” (Г. Г.). Вторият детайл касае дебелината на ламарината около устата, която трябва да се изтъни, за да звънти.
В технологичния процес се наблюдават известни нововъведения, свързани с изработването на критерий у майстора относно качеството на ламарината и с механизираното производство на хлопки, при което количеството продукция се увеличава и рискът от брак при приготвянето на заготовките се свежда до минимум. По този начин се спестява и излишният физически труд около изковаването на хлопката. Традиционният начин или още както майсторите го наричат “старият начин” на правене на звънците се поддържа “изкуствено” само в “Етъра”, поне що се отнася до интериора на хлопкарската работилница, т.е. помещението, което може да се огледа от посетителите. Във вътрешната си стаичка обаче майсторът крие своя съвременен технически усъвършенстван инструментариум. И все пак големият майсторлък е в пропорционалната и качествена заливка и финото изтъняване на устата на хлопката. И сега тези операции остават извън обсега на механизирания процес и във владението на съзидателните човешки ръце.
Символното третиране на хлопката в контекста на традиционното мислене е синтезирало древни представи, свързани с нейната хтоничност, апотропейност и функциите й на медиатор между ”този” и “онзи” свят. Тези свои качества хлопката добива от една страна чрез материала от които е направена, а от друга посредством технологичните операции, водещи до създаването й. В символната същност на метала, извлечен от земните недра априорно е заложено хтоничното начало и връзката с отвъдното (Маразов 1994: 39-53). Преминал през топлинната обработка на огъня той приема неговото значение на “посредник между два свята”, имащ “очистителна сила, която пропъжда злите духове” (Георгиева 1983: 67, 68). Топенето на метала е семантичен еквивалент на символната му смърт, за да се роди отново преобразен като чист метал, отделен от грубия минерал и притежаващ могъщество и безсмъртие (Шевалие, Геербрант 1996: 46, 47). С апотропейна символика според българските традиционни вярвания са натоварени желязото и предметите, направени от него (Георгиева 1983: 65, 66). Известна е и голямата звукопроводност на бронза (Шевалие, Геербрант 1996: 121, 122), съдействаща за извличането на силният прогонващ звук.
Специфичната зависимост между материала и звука се проявява и при съвременната хлопкарска технология в необходимостта от качествено бронзиране на кования звънец, за да има ясен глас.
“Ако има някъде шупличка, ей тука аф съйдиненеето…не заляно убаво…да не е минал бронзът да запои двете…почва да шупти лопката – дрънка кат тенекия, немой да дрънка тъй ясно” (Г. Г.).
Окачествяването на хлопката като безсмъртна от съвременния майстор провокира алюзията с традиционното схващане за безсмъртието на металите. Коването в качеството на основен двигател в технологичния процес, носи идеята за оплождащото начало, изкристализирала в сексуалната натовареност на технологичния код, чиято макропроекция е демиургичния акт. Чрез този акт се преодоляват силите на хаоса и се постига структурирането на света.
Днес традиционното осмисляне на коването е загубило своята актуалност, за което съдейства и фактът, че технологията се механизира и така ковашката дейност почти отпада от серията технологични операции. Изключение е моментът, свързан с настройването на кования звънец, когато устата му се коригира с помощта на чук.
Гласът на хлопката е крайният резултат от верижните действия, водещи до сътворяването й, както и неин звуков еквивалент. Натоварен със семантиката на метала и на процеса, провокирал звукопостигането, звукът изразява и дублира споменатите по-горе свойства на хлопката в хтоничните, апотропейните и медиаторните й функции. Подобни конотационни връзки, вече са изведени в етномузиколожката литература (Захариева 1987: 36-107), но не са видени през призмата на проблема за материала и технологията при изработване на хлопката. Погледнато от този ракурс, към релацията свирач – инструмент – звук може да се интегрират нови смислови звена, засягащи суровината и изработката на кования звънец.
П.П: Исказвам благодарности на Баенас за това, че ми даде звукът. Този толкова пронизателен елемент в кукерството. Благодаря на админите, че качиха слайта. Благодаря на Надето за критиките и към снимките. Не са знай какво нещо но са истински. Другият път ще се постарая повече.
Нека ваще звонци да вадят най-мек и нежен тон...за да Ви се отличават овците от тез на другите в селото....старинно пожелание към овчарите........
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
|
|
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
поздравления ![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram