Автор: cec
Дата: 11-01-06 23:03
Имам една свидна машинка от 1986 г - Рико ТФ-900, която тежи и е обемистичка, но това, което прави сама с изключителната си оптика, вече една година не мога да го достигна с Канона Про1. Нищо от новия ми апарат не доизкусурявам добре и не си струва да се пуска в профила, защото за Про-то трябва повече знаене и преди и след "щракването", а с Рико-то просто се отдавах с цялата си душа на импулса, момента и мястото - и готово, никакво мислене за техниката...
Рико-то хващаше мига както го откриват очите ми и някак не усещах, че ползвам външен инструмент... То ми остава едно чудесно напомняне, че не всичко хубаво на този свят непременно е сложно. С умиление си спомням колко безгрижно се "самополучаваха" красивите снимки. Една зима, горкото, престоя половин час във водите на Боянския водопад... падало е по сипея под Вихрен ... и много още му се е случвало, но си работи и продължава геройски да вади чудесни снимки. Не ми се разделя с него... но всичко трябва да се развива...
|
|