Автор: n1x0n
Дата: 23-08-05 18:09
Автор: n1x0n
Дата: 23-08-05 16:12
...Въпреки че и тук има един такъв момент, че ако файла ти свършва като печатен продукт, динамиката на цифраците е пре-предостатъчна.
Автор: japanese
Дата: 23-08-05 16:14
zashto e predostatuchna ?
Понеже още 3-ма по ICQ ми зададоха този въпрос, та реших да го обясня на чисто, без да спамя в чуждата тема.
Човешкото око е в състояние да възприеме около 5000 тоналности в една добре осветена ЧБ сцена, добрият ЧБ филм - около 750, а отпечатаната снимка - само 250. Тоест имаме едно "компресиране" на тоналностите, което се отразява в загуба на полутонове.
Ако сметнем, тези 250 полутона се равняват приблизително на 8 битов цвят или "динамика" около 6,5 EV /бленди, диафрагми - кой както им казва/.
Имайки предвид, че повечето добри цифрови апарати работят с 12 бита на канал /RGB/ е ясно, че дигиталките имат възможност да възпроизведат тонален диапазон надвишаващ възможностите на фотохартията или на принтерската хартия /за офсета да не говорим/. Тоест имат дори повече "динамика" отколкото е нужно за печат.
* Какво е тогава предимството на филма за което говоря?
Филма дава богат избор за това кои точно 250 полутона ще се озоват на хартията, което в сцени с голям тонален диапазон е критично и дигиталките се дънят. Особено при черно-белия филм който дава 12-15 EV "динамика" това предимство е особено изразено.
Дигиталката просто "отрязва" тези полутонове, които са извън възможностите й, докато филма ги приема и е въпрос на умело копиране за да се запазят.
* Кога това предимство е незначително?
Когато се снима сцена с нисък контраст или в студио, при контролирано осветление. Тогава филма и дигиталката са равни в това отношение.
Преди години, на семинар на фирмата Синар/Бронколор лекторите популяризираха такъв тип снимане/редене на осветление, че да не се налага тоновете да се компресират, т.е. човек още при снимането да си изчисли така контраста на сцената, че да не се налага това "компресиране" водещо до загуби в полутоновете. По този начин това, което е на филма/файла се предава на печат възможно най-точно.
Та в общи линии това е...
____
Възможно е някои от цифрите да не са много точни, ползвал съм ги с илюстративна цел :-)
|
|