Автор: Тони-К
Дата: 28-07-05 22:05
Хората са артисти, на всеки от които е надяната по една маска. Тя определя житейското им поведение и скрива зараждащата се крехка индивидуалност и характер. Едва когато тази маска се орони или свали - подобно на черупка от яйце, едва тогава индивидът е узрял; едва тогава може да се види същността на човека. При някои хора тя се е сраснала като раковина и нейното разчупване е невъзможно. Може да се види само един отвор, през които се приема храна, изхвърля лицемерие и други остатъци. Тя може да е привидно странна, противоречива, дори за някои красива. Под нея могат да прозрът само хора, които вече са се освободили от своята маска.
Ако тази маска е нужна за оцеляването на слабоподвижни и низши индивиди, то тя е бреме за чувствата и свободната творческа изява дори при идеални други условия и предпоставки.
Чувал с охлюви не струва колкото крилата на орел, които волно се рее и гледа света от високо и чиято глава се прекланя само на стихията над него.
За фотографа-художник остава трудната задача да ни предаде външността или вътрешността, което зависи от индивида, когото е избрал да портретира.Не всеки може да го разбере. Малко хора могат да надзърнат зад елементарна външност, дори и не изпитват потребност. Закрепостеният индивид освен, че е лишен от творчески порив, е лишен и от възможността да бъде зрител, които да се наслаждава на нещо по-различно от комерс или нагон.
Оттук идва проблемът на някои хора. Те търсят удобните предпоставки с пълзене, без да имат творчески ресурс. Такъв могат да имат само след разчупване на черупката си. Колкото и нагоре да се изкачат такива хора, то те ще запазят своя облик, а зад тях ще остава следа от слуз. Няма да им поникнат криле, с които да се понесът по въздушните течения. Пълна суета и загуба на време.
Орел и охлюв
На върха на една липа
сред Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по-мръсна от змията,
от дявола по-грозна!...
- Какво ли е туй нещо тука? -
извикал Царят на въздуха. -
А, виждам, охлюв!... Игралото
на естеството,
животец във една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или смехът на Божеството...
Кажи ми, жалко то творенье,
как се покачи тъй високо?
- С пълзенье! -
извика
рогатата гадинка.
Стоян Михайловски
|
|
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram