Автор: LTG
Дата: 11-07-05 22:48
Чудесен разказ... Благодаря, че ми го припомни....
Докато го четях се сетих за историята, която ми разказаха за един колега, когато работех в железниците. Може и малко да сбъркам, но това помня.
Някога, когато след Искърското дефиле линията е била еднопътна при гара Ч. Бряг Ръководител движение е бил този мой колега. Негова е била отговорността за движението на всички ЖП състави в, от и към гарата. Та във въпросния ден от гара която е преди Ч. Бряг изпускат няколко вагона пълни с гориво по надолнището, а от към Плевен е идвал пътнически влак. Пероните на Ч. Бряг са били пълни с народ, който чакал пътническия влак. По телефона веднага е било съобщено за идващите неуправляеми вагони. Трябвало е да се вземе за секунди решение какво да се прави. Очаквали са цистерните да се обърнат на някоя крива с по-малък радиус, но това не се случило и трябвало да се реши дали да ги насочат към депото където е имало работници и да го вдигнат във въздуха или да разминат 2-та влака в гарата и да рискуват живота на всичките хора на перона. За късмет машиниста на пътническия влак който наближавал гарата не намалил скоростта при влизането в гарата повече от ограничението, както правел обикновено и точно заради това влязъл в гарата малко по-рано. Цистерните профучали през празния коловоз и само за няколко секунди се разминали с последния вагон на пътническия влак, а стрелката към следващата гара била била обърната в последния момент. Цистерните ги спрели в следващата гаричка, където вече имало начин за това.
За няколкото минути на цялата тази история на моя колега, тогава малко над 20-те години му побелява косата, до снежно бяло и започва да заеква. Сега той вече е пенсионер и не съм го виждал от 7-8 години..., но някога е спасил от трагедия стотици хора на гарата в Червен бряг.
Описаната случка е як оффтопик от темата, но мисля, че е хубаво да я споделя с вас сега.
Публикацията е редактирана (11-07-05 23:12)
|
|