Автор: Lighter
Дата: 09-06-05 13:27
Дали жертвоприношенията, които правим, като използваме огледалнорефлексен фотоапарат си струват?
Превод Георги Неделчев
Popular Photography, june 2000, p.27
Предполагам вие сте предани на изтъкнатите и удобни предимства на огледално-рефлексния фотоапарат, но сте се отказали от следното:
Снимки с възможно най-голяма острота, по-акуратно и лесно фокусиране, безшумно опериране и възможността да виждате снимката докато експонирате. Можете ли да го направите? Има ли възможност струваща такива жертвоприношения? Добре, това е което вие и аз сме отказали за радост – удобството да наблюдаваш и композираш – използвайки огледалнорефлексен фотоапарат.
Konica Hexar RF и Voigtländer Bessa R (по баща Cosina) - все Leica – производни камери с телеметрични системи не са просто по-евтини, стъпки назад в носталгията. Добре направени, ако и да не са конструирани с Leica великолепие, и двете камери предлагат качества сравними с тези на Leica M6. Hexar RF добавя много екстри характерни за огледалнорефлексните фотоапарати, но липсващи при Leica M6 – автоматичен експонационен режим, автоматично поемане на филмовата опашка, автоматичен транспорт и връщане на филма. Но и трите телеметрични камери имат достатъчно предимства, за да накарат собствениците на огледалнорефлексни фотоапарати да завиждат.
Нека да хвърлим близък поглед на днешните предимства на телеметричните камери, едно по едно.
Снимки с колкото е възможно по-голяма острота
Нашият винаги нарастващ апетит за варио-обективи с по-голям обхват, по-голяма компактност и по-разумни цени ни постави ниско долу при изображенията с по-лошо качество. Почти е невъзможно да се произведе варио-обектив съпоставим по острота на изображението (при всички фокусни разстояния) с един твърд обектив; наистина, няколко зума от всеки тип показват супер разделителна способност, която е достижима само от най-добрите обективи с постоянно фокусно разстояние. Повечето от нас, аматьори и професионалистоподобни, предпочитат удобството на вариообективите пред върховната острота на изображението. Само преди няколко години близо всеки 35мм огледалнорефлексен фотоапарат беше продаван с 50мм обектив със светлосила от f/1,4 до f/2. Днес – само няколко. Предлаганите обективи в такива случаи са 35-70мм, 28-80мм или с по-голям обхват от фокусни разстояния. Наистина, вариообективите в момента се продават много повече отколкото другите най-популярни твърди обективи – 85, 105 и 135мм. Освен макро обективите, тези фокусни разстояния напълно изчезват от каталозите на независимите производители на обективи, а съществуват само в офертите на фирми производителки на фотоапарати ръководени от девиза “запълни остатъка”. Аз не недоволствам от зумовете, претендирайки, че тяхното представяне е скромно. Аз само заявявам, че твърдите обективи са обикновено способни да произвеждат дори по-добро представяне от вариообективите за 35мм фотоапарати. Покрай нашето предпочитание към зумудобството, SLR обективите се изправят пред оптически пречки, които липсват пред телеметричните камери. Тези пречки възникват, защото е необходимо да се разчисти пътят на огледалото. Докато обективът на телеметричната камера може да се постави в тялото на камерата на най-добрата възможна дистанция от равнината на филма – с някой от задните си оптически компоненти дори подслонени вътре в самата камера, ако е необходимо – задният елемент на всички SLR обективи трябва да осигурява движението на огледалото.
Движението на огледалото отнема много от ценната оптическа дистанция. Освен това прави тялото на всеки 35мм SLR по-дебело в средата, отколкото са телеметричните камери. Например тялото на фотоапаратите от Leica M – серията има дълбочина от байонета до филмовата равнина около 28мм, докато при Leica R серията този размер е 48мм! Това означава, че конструкторът на обективи за SLR поставя задния елемент на обектива 20мм по-напред отколкото конструктора на обективи за телеметрични фотоапарати, дори и идеалното разстояние да е значително по-малко.
До около 1950г, голямото разстояние между задната част на обектива и филмовата равнина изисквано от 35мм SLR пречеше на конструкторите на обективи да произведат обектив за 35мм SLR по-ширикоъглен от около 40мм. Тогава френския производител на обективи Angénieux представи сензационния 35мм f/2,5 за SLR последван от 28мм обектив. Оптическият пробив стана възможен благодарение на използването на ретрофокусния оптически дизайн (често назоваван обърнат телеобектив), в който група от отрицателни елементи е поставена най-отпред последвана от положителни елементи, вместо обичайният друг начин. Ретрофокусният дизайн позволява производството на обективи с малко фокусно разстояние и голяма дистанция до филмовата равнина. Варианти на оригиналния ретрофокусен дизайн все още се използват от много производители на широкоъгълни (до 14мм) обективи за 35мм SLR. Както и да е, елементите на обективите за подобна оптика са често с голям диаметър и оптическият дизайн по-объркан отколкото прав, директният дизайн на обектива e собствен, по-малката дистанция обектив-филм се използва от телеметричните камери.
И така, повечето конструкции на обективи от широкоъгълни до средно фокусно разстояние (включително зумовете, разбира се) трябва да бъдат създадени с извънаредно дълго разстояние между обектива и филмовата равнина – всичко това за удоволствието на движещото се огледало.
Конструкторите на обективи за телеметрични камери винаги са имали (и продължават да имат) много пряма задача – твърди обективи и почти неограничена свобода по отношение на разстоянието между обектива и филмовата равнина. RF обективите претендират за по-компактни и механически по-прости (не се нуждаят от скачаща бленда и автофокусни механизми). По-малките и само няколко на брой оптически елементи позволяват на конструкторите да купуват по-скъпо стъкло, включително нискодисперсионно и асферични елементи. Аберациите и другите дефекти са по-лесно преодолими.
Докато конструкторите на обективи за SLR не подобрят качеството на твърдите си обективи (да не говорим, че някои от тях изобщо вече не ги произвеждат) обективите за телеметрични камери търпят сериозно прераждане. Докато Leica (със своя нов конструктор на обективи) бавно подобрява и модернизира своята оптика, Cosina и Konica създават невероятни като острота обективи Voigtlдnder с резба за Bessa L и R и Hexanon RF с M байонет. Ние публикувахме теста на 15 мм f/4,5 и 25 мм f/4 Voigtlдnder обективи (октомври `99, стр. 101) и скоро ще публикуваме по-скоро сензационните резултати от теста на обективите 35 мм f/1,7; 50 ммf/1,5; и 75 мм f/2,5. В добавка в момента тестваме 28 мм f/2,8; 50 мм f/2 и 90 мм f/2,8 Hexanon и скоро ще докладваме за тях. Но всички авторитетни тестове от японски фото списания на обективите Hexanon са екстремно добри. Ако сравните обективите Voigtlдnder по разделителна способност с всички тествани от нас обективи за SLR ще видите, че само Nikkor 50 мм f/1,4 има по-добро представяне.
Резолюцията на Voigtlдnder е особено висока при макро фотографиране. Нашият шеф на техническата ни лаборатория, Дейвид Фънг ни каза, че рядко обективи за SLR достигат резолюция 80 линии/мм в центъра на изображението при макро филм тест. Обективите Voigtlдnder често надхвърлят тази граница с 10 линии/мм.
Аз не ви предлагам да изхвърлите вашите скъпи SLR обективи в кошчето за боклук (аз със сигурност няма да изхвърля моите). Аз просто обяснявам защо обективите за телеметрични камери са по-добри от тези за SLR.
По-голяма акуратност и по-лесно фокусиране
Когато вие купувате автофокусен огледално-рефлексен фотоапарат и четете упътването отнасящо се за фокусирането, ще намерите няколко страници обясняващи кога камерата не може да фокусира автоматично - когато има постоянно повтарящи се шарки; когато обектът е зад мрежа или решетка и има нисък контраст; или когато попаднете в случай, когато AF сензорите са чувствителни само към обекти с линии движещи се в една посока, когато вие си имате работа с обекти нямащи такива линии. Опитът ще ви научи, че и при двата вида SLR, с ръчен и автоматичен фокус е трудно да се фокусира при недостатъчна светлина, че клина притъмнява при бленда над 5,6, че откриването на точната точка на фокусиране може да бъде бой на негри в тъмна нощ, и че голямата дълбочина на острия фокус на широкоъгълните обективи може да се постави на място още по-трудно.
Телеметричните Leica M6, Konica RF и Voigtlдnder Bessa R елиминират всички тези проблеми. Супер внушителните, подобни телеметрични фотоапарати предлагат голям, светъл централно разположен двоен образ на фокусирания обект. Вие можете лесно да нагласите второто изображение да съвпадне с първото. И ето! Вие сте фокусирали независимо от поставената бленда и фокусното разстояние на обектива! А ако сте в настроение, вие можете дори да използвате изображението от телеметъра и площта на визьора извън него като клинов телеметър. Дори с най-широкоъгълния обектив на телеметричен фотоапарат, може бързо да се фокусира със смъртоносна точност, далеч по-добре отколкото с вашето око и клина на някой SLR. Като говорим за точността на телеметричните камери, запомнете, че тяхната точност зависи най-вече от разстоянието между двете прозорчета наречено базова линия.
|
|
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram