Автор: feon
Дата: 16-05-05 01:15
Понеже напоследък фотографията, изкуството взе да се свързва все повече със страданието и смъртта като убежища, дом... стигаме неизбежно до тази тема
Каква е ролята на страданието в изграждането на човека, който твори/прави изкуство?
То средство ли е? Съ/несъзнателно търсен "витамин", наркотик за твореца или обстоятелство, съдба?
Страданието МОДА ли е? Вживяване, напр. в героите на Достоевски, позволяващо "екзотично" поведение и творчески изстъпления?
Изобщо какво мислите за изживяването като страдалец/странник и изкуството - ако това е фалш, то как се отразява той на творбата?
Мислите ли, че това има общо с някаква неискреност, прибягване до клишета, вместо да изразиш себе си, така, както се чувстваш?
Ако "страдащите" творци и творби са на МОДА, то мислите ли, че тази мода е продиктувана малко или много от самите реципиенти, зрителите, потребителите...?
Или пък цялото изкуство и ИГРА, театър, грим... т.е. няма претенции за истинност?
тема за екзистенциалисти, модернисти, пост/структуралисти и всякакви въжеиграчи , както и за творци и гении, за Альошовци и Ивановци, и за ВСИЧКИ ХОРА С МНЕНИЕ ![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
Публикацията е редактирана (16-05-05 01:22)
|
|