Автор: matasel
Дата: 21-04-04 21:37
Ех, ама от този Photo-forum много неща научих. Ама от къде да започна най-напред не можах да науча. Е, все от някъде трябва да се почне.
Ами да почнем от наградите. Без награди лошо, ама и с награди още по лошо - хващат се за гушите и стой та гледай саир!!! То нали ние много обичаме саир да гледаме - ама то на повечето какво друго им остава.
И друго научин, че съм "drebnavo i zlobno choveche"!
От темата «Нашественици в сайта» пък научих, че аз съвсем не съм "най-заслужилият" в този форум - имало... е-хе хеей къде, ама къде по-заслужили от мен!
Е, да ама най-заслужилият няма червена чуденка след името си, а аз имам - виж, че някой ми завидял!
Един пък си призна, че много се радвал, че съм бил толкова зле! Какво да му кажеш на такъв - освен сърдечно да му благодариш!
Но най-важното, което научин днес е...., метаморфозата на бОГОВЕТЕ! Когато не си вОГ правиш "номерца" на текущия бОГ и се мислиш за велик тарикат. После, обаче ставаш и ти бОГ - нещо повече ставаш събОЖЕСТВО на бОЖЕСТВОТО, на което си правел номерца и розовото става изведнаж черно. И започваш да раздаваш мнения, оценки, ... Панасоници, да правиш психологични портрети, абе с една дума света изглежда съвсем различен отгоре. Или както се казва, на които е дадено да летят, не могат да пълзят - е, до "Върха", от който са литнали може и с пълзене да са стигнали, но не е важно как си стигнал, а е важно, че СЕГА летиш. А който лети вижда всичко, а и ..........пуска закони на пълзящите, но от кумова срама ги нарича и приятели. Как да му кажеш: Ей ти там пълзящия, защо не се разкараш... Съвсем друга си е да речеш – Абе, ПРИЯТЕЛ, не можеш за си предсавиш колко се радвам, че си толкова зле!. Съвсем различно звучи, нали? Направо поетично!
Но и още нещо научих от летящите - те от време на време си посипват главата с пепел, спомняйки си със срам и погнуса за "отминалите" маймунджулъци. Само не разбрах от къде я намират тая пепел във висините! А или може би са се запасили за зор -заман, когато са минавали през пълзящия си период.
А ако взема и аз да учредя една награда за Canon 1Ds например, тогава бедна ми е фантазията какъв майтап ще падне! Не за изпит по психология, а за няколко големи докторски дисертации ще има материал поне. Направо поликлиника ще може да се отвори и Канончето ще се изплати за нула време, щъ знаиш.
Е, след такова изказване не мога да очаквам нищо друго освен потвърждаване на диагнозата ми дадена наскоро, но друго си е да имаш освен някоя и друга не чак толкова лоша снимка и потвърдена диагноза.
Но... май щях да изпусна най-важното, което научин днес от Цитираната по-горе тема (дискусия), а и от една друга, съветваща "новобранците". Значи, за да получиш мнения под снимките си и евентуално оценка различна от нула трябва първо да отвориш оченцата на старите кучета и кученца от ж.р. (знам, както се досещате, и друга дума за кученца от ж.р. ама тя звучи някякси, абе не звучи добре) от ФОРУМА. И как се отварят оценцата им - ами с мека четчица се отварят - изчеткваш оченцата им елегантно - да махнеш сиво-черния прашец от тях, изчеткваш им и снимчиците и чакаш търпеливо и те да ти върнат жеста - по възможност тъпкано. Е, .. да ама ако те са си забравили меката четчица, а са си взели онази за свалянето на ръжда ....тогава... Еми тогава... не губи кураж - идва следващийййй тираж.
Ами от мен толкова - аз все пак не съм чак толкова велик като някои герои от Форума, а да не говорим за героините на техните снимки!
Публикацията е редактирана (21-04-04 21:37)
|
|