Рекламирайте тук Затвори
Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.
Платени обяви
        
 Теми - forum: Архив
 първа  назад  1     всички  напред  последна
 хайде да си поговорим (продължение)
Автор: karavelov   
Дата:   10-05-05 20:51

Понеже темата за целта на фотографията взе да се запежда бавно, а пък мурнау ме приканва да си продължа мисълта, нека поговорим за
фотографията и 'изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост'

въпросното есе може да се намери и в двата сборника текстове на Валтер Бенямин превеждани на български. Като се върна довечера в нас, ще потърся няколко цитата.

А дотогава, нека наистина сменим въпроса за целта, каквато според мен не е ватрешно присъща на фотографията като изкуство, при все, че "техническата фотография" има точно зададена цел, с въпроса за функцията на фотографията, както stranger предлага ().

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: Mimic   
Дата:   10-05-05 20:54

Аз съм винаги готов за приказки. Само дето трябва да ме побутнете малко. Та ако някой скочи с въпрос или мнение различно от моето, готов съм да стрелям [smilie5]

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: karavelov   
Дата:   10-05-05 21:05

ами това аз фотографията и смъртта е наистина хубаво прозрение. Аз бих го казал по друг начин: фотографията ни кара да видим смъртта, която присъства всеки миг или ни показва онова, което винаги отсъства и застрашава самото "присъствие". Т.е. показва ни самото отсъствие на живота - снимката е застинала, скръбна.

От друга страна фотографията е индустрия! В пълния смисъл на думата, индустрия за "спомени". От изразяване, на нещо, от показването на нещо, което отсъства, тя се е превърнала в посочването на това, което (е) присъства(ло)...

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: Mimic   
Дата:   10-05-05 21:08

Снимката може да е "застинала и скръбна", но може да съживява и най-старите и едва ли не "мъртви" спомени

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: lola   
Дата:   10-05-05 21:24

Сещам се за разграничението между понятието образ и понятието останка... руина.. следа - през Средновековието - опита да се обясни, че видимото пред нас(тела, природа) - трябва да се виждат само като следа, разрушено Божие подобие, загубено в греха.[smilie10]

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: murnau   
Дата:   10-05-05 21:25

Lola, tova otkude e?
za ruinata me interesuvaaaa :)

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: lola   
Дата:   10-05-05 21:33

[smile] цитати от конспект на 'изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост'
Възпроизводителната техника откъсва творбата от сферата на традицията - на мястото на уникалното худ.произв се явява неговото масово подобие. Моментна ситуация и актуализация - тези два процеса водят до мощно разтърсване на традицията. Най-мощния агент е киното. Филмирането на книги - покана за всеобща ликвидация.

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: lola   
Дата:   10-05-05 21:38

murnau v niakakva statia, v niakakuv sbornik - neshto se spomenavashe
za groba i praznoto i lipsata za obekta, koito pokazva zagubata
za tova koeto vigdam i za tova koeto me gleda...razcepvane na vigdaneto..

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: murnau   
Дата:   10-05-05 21:39

super, sha go namerish li?

Benjamin ne sum chel oshte :)
Karavelov ia kaji neshto poveche...

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: lola   
Дата:   10-05-05 21:50

avtora e Жорж Диди-Юберман

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: lola   
Дата:   10-05-05 21:55

murnau -[smilie25]
L'inelictable sacission du voir;L'evitement du vide:croyance ou tantologie. In Ce que nous voyons, ce que nous regarde. Les Editions de Munuit,1995
Georges Didi-Huberman

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: lola   
Дата:   10-05-05 21:59

...Да се приближат нещата пространствено и човешки е страстен стремеж на масите = на тенденция да се превъзмогне уникалността на всяка даденост, като се възприеме нейната репродукция. Уникалността и трайността са тясно преплетени, както мимолетността и повторимостта в репродукцията.

Разрушаването на аурата е белег на едно възприятие, чието разбиране за еднаквостта на света е толкова нараснало, че посредством репродукцията изтръгва творбата от неповторимото.

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: murnau   
Дата:   10-05-05 22:04

Iasno, za ruina samo toj pishe... :)
A na BG da go ima, interesno mi e dali e prevedeno i kak.
Merci, lola

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: lola   
Дата:   10-05-05 22:18

незнам murnau[smilie11] - ima statia v sbornik - Sledistorii na izkustvoto

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: stranger   
Дата:   10-05-05 22:51

тука има няколко теми накуп [smile]

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: karavelov   
Дата:   10-05-05 23:07

Пак се включвам в темата. Все още не съм си стигнал в къщи и ще карам по памет. Преведен е на български, в поне 2 книги с негови произведение. Едната се казва "Озарения". издателскво "критика и хуманизъм" някъде 2002, по-старото издание е от края на "реалния социализъм" и се казваше нещо от рода на "избрани съчинения". И двата са в добър превод, но аз бих препоръчал по-късния - прев. Димитър Денков, ако не ме лъже паметта.

Като се прибера ще пусна някой цитат, че това по памет не го мога.

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: karavelov   
Дата:   11-05-05 02:20

Както обещах, ето малко цитати за размисъл (те са по "Художествена мисъл и културно самосъзнание", понеже на можах да намеря по-новия превод).

предисловие, с.339
Въведените по-долу нови понятия в теорията на изкуството се разлибават от сега употребените по това, че са напълно непригодни за целите на фашизма. Напротив, те могат да се използват при формулирането на революционните изисквания в политиката на изкуството.

I, с.340
Благодарение на литографията графиката придобива способността илюстративно да съпътства всекидневието. В тези си наченки обаче (само няколко десетилетия след изнамирането на литографията) тя била надмината от фотографията. Чрез фотографията ръката за първи път в процеса на картинното възпроизвеждане е била освободена от най-важните художествени обязаности, отредени отсега нататък съмо на гледащото във визьора око. [...] Ако в литографията се е криел като възможност илюстрованият вестник, то във вотографията се е таял звуковият филм.

с.341
Към 1900 г. техническото възпроизвеждане стига такъв стандарт, при който започва да превръща в свой обект съвкупността от наследени произведения на изкуството и да подлага на най-дълбоки преобразувания тяхното въздействие, но и завоюва свое собствено място в художествените методи.

III, с. 343
През големи исторически периоди заедно с целия начин на съществуване на човешките колективи се променя и начинът на тяхното сетивно възприятие. Начинът, по който се организира човешкото сетивно въприятие, средата, в която се извършва, е обусловена не само естествено, но и исторически.

с.345
Уникалността и трайността са тъй тясно преплетени, както мимолентостта и повторимостта в репродукцията. Отстраняването на обвивката на предмета, разрушаването на аурата, е белег на едно възприятие, чието разбиране за еднаквостта в света е дотолкова нараснало, че посредством репродукцията я изтръгва от неповторимото

IV
Неповторимостта на художественото произведение е идентична на неговото поставяне в зависимостта на традицията. [...] Решаващо значение тук има обстоятелството, че този ауретичен начин на съществуване на худ. произведение никога не се откъсва напълно от неговата ритуална функция. С други думи, неповторимата стойност на автентичното художествено произведение се основава върху ритуала, в който то е имало своята самобитна и първична потребителна стойност. Колкото и опосредствано да е това, то може да се разпознае в ней-светските форми на служенето на красотата като секуларизиран ритуал.

с.345
Възпроизведената хузожествена творба във все по-голяма степен става репродукция на една създадена с оглед на въпроизодимостта творба.[..] Ала в момента, когато мащабът на автентичността загубва стойността си за художествената продукция, преобразува се и цялата функция на изкуството. На мястото на основаването му върху ритуала идва основаването му върху друга човешка дейност: основаването му върху политиката.

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: stranger   
Дата:   11-05-05 02:30

Ала в момента, когато мащабът на автентичността загубва стойността си за художествената продукция, преобразува се и цялата функция на изкуството. На мястото на основаването му върху ритуала идва основаването му върху друга човешка дейност: основаването му върху политиката.


да, това е верно

с края на модернизма изкуството губи религиозната си функция

не съм убедена че репродуцирането е причината обаче

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: karavelov   
Дата:   11-05-05 02:40

VI, с.348
Във фотографията изложителната стойност започва по всички линии да изтласква култовата стойност. Тя обаче не отстъпва без съпротива. Настанява се в едно последно укрепление и това е човешкият образ. Не слячайно портретът стои в центъра на ранната фотография. В култа на възпоменание на далечните или починали наши близки култовата стойност на картината намира последното си убежище. В беглия израз на едно човешко лице от някогашните фотографии аурата се появява за последен път. Тъкмо в това се крие тяхната меланхолична и с нищо несръвнима красота. Там обаче, където човекът се оттегля от фотографията, изложителната стойност за първи път удържа победа над култовата стойност. За да се установи този процес, несравнимо е значението на Атже, който в началото на века засне парижките улици без хора. С пълно право е казано за него, че ги е заснел като място на произшествие. Мястото на едно произшествие също е безлюдно. Неговото заснемане става заради уликите. При Атже фотографските снимки се превръщат в доказателства за историческия процес. В това се заключава тяхното скрито политическо значение...

Отговори на това съобщение
 Re: хайде да си поговорим (продължение)
Автор: karavelov   
Дата:   11-05-05 02:50

stranger, по повод това, което казваш

XII, с.357
Картината винаги е имала отличителната претенция да бъде разглеждана от едного или от малцина. Едновременното разглеждане на картината от широка публика, което започва през XIX век, е ранен симптом на кризата в живописта, соято в никакъв случай не е предизвикана само от фотографията, а настъпи относително независимо от нея поради претенцияте на художественото произведение към масите.

Отговори на това съобщение
 първа  назад  1     всички  напред  последна