Автор: todorov
Дата: 06-04-05 19:27
М-дааааа... темата е хубава, леко /или много/ философска. Но отговора е даден във въпроса - Защо снимате самотни дървета?
Ето затова - защото са самотни, защото навяват някаква особенна тъга, защото в момента, в който го видиш как стърчи насред полето подсъзнателно си казваш "Хей, и аз съм имал такива моменти - сам сред пустоща". Мен лично ме заглождва под лъжичката и не ми става нищо друго освен: ЩРАК! Правя го машинално, със заучено движение /снимал съм толкова самотни дървета, че без да се замислям заставам на най-добрата позиция/.
От друга страна контраста - поле и небе се сливат някъде далеч, а то стои там и самотно, стоически поема ударите на времето и природата. За нас това е странно - заобиколени от десетки, дори хиляди хора в динамичното ни ежедневие, трудно си представяме тишината, която обгражда самотника и когато го видиш, всъщност виждаш/усещаш и пространството което го обгръща и това пространство е някак си чисто, лишено от суматоха, шум, а също така и огромно /в контраст на нашите панелки/ и си е само негово.
Завиждам ли му/им...Не! Аз съм социално същество и търся близоста на хората. Тъгата, която ми донася самотника продължава до следващата ми среща с човек. Но може би тази тъга ми е необходима от време на време!?
Ле-лееееееееее, кави ги написах!?
Захо, ако пишеш курсова работа - можеш да ме цитираш ...
|
|