Автор: wlad
Дата: 10-01-21 17:22
Просто ми се иска да съм щастлив, но не става.
Когато виждаш наоколо бедност, необразованост, само изкуствени гърди и устни на 16 г. девойки, и младежи, деца-майки на 12-13 г. и връщане на обрязването, бурки и турските имена, и нрави...как да си щастлив?
Някак не разбирам какво ти пречат на личното щастие изкуствените цици и устни, чуждите обичаи, имена и традиционните им носии.
Да ги изтребим до крак, за да станеш щастлив ли?
Макар и уж българин, аз също не разбирам плацикането на топки в студена водица, но не ми пречат на личното щастие.
Виж разни други изконни български традиции, като коленето на прасета по дворове и тричането - вече ми пречат на личното щастие.
Засега все още циците и джуките ме правят щастлив, одобрявам, дет' се вика.
|
|