Автор: nyamago
Дата: 11-05-20 17:26
Yog написа:
> nyamago, има професии, които не могат или много трудно могат да се
> "пренесат" в друга държава. Като пример мога да дам пишещ журналист или адвокат.
Абсолютно си прав: наистина някои професии не могат автоматично да се прехвърлят в друга територия и култура, особено - в друго законодателство. Но това не ги праща автоматично в най-ниско-квалифицираните работни места.
Да илюстрирам с твоите примери (много различни, апропо):
- Пишещ журналист е пишещ журналист навсякъде по света. Познаването на нещата, за които пише НЕ Е образователен ценз или квалификация. Това познание се придобива с... журналистическа работа, която задължително включва обстойни проучвания, изследвания, интервюта, четене на предходни източници. Така че - тая професия се пренася, с 'малката' подробност, че се иска знаене на езика. Езикът е задължителен за всяка работа - от портиер до президент, но за работа със словото (каквато е журналистическата) се иска много добро, задълбочено познаване на езика с всички културни и контекстуални нюанси. Това, разбира се, също се учи, но не 'от днес за утре'.
В личния ми житейски опит доброто знание на езика е било един от главните фактори за успехите (както и да се мерят те). За 30 години извън страната, но и у на преди това.
Жена ми беше 'пишещ журналист' (и редактор в престижно издание), което не беше лесно преносимо в чужбина. Но за периода на адаптация (до-научаване, приравняване на квалификации, утвърждаване с работа) никога не е брала домати. Има достатъчно работа 'недостойна' (това е сарказъм) за пишещия журналист, но достатъчно 'интелектуална' - ползваща поне езика, общообразователните знания и начин на мислене. Асистенти в редакциите, проучватели, архивисти и ред други позиции без дипломи са недвусмислено умствен труд и помагат за по-нататъшен професионален прогрес.
- Адвокат е съвсем друго нещо: това е една от професиите, за които се иска правоспособност. Придобивана през сложни системи от учене, практика и квалифициращи изпити. Ясно е, че правоспособен адвокат в една страна не може автоматично да практикува в друга.
Но и в правната област има безброй длъжности, за които не се иска адвокатска правоспособност, но е от полза юридическо образование (по скоро начин на мислене, като логика при интерпретиране на правни текстове). Без право да апелират в съда като адвокати, безброй юристи работят в канторите и правните отдели на фирмите именно с тая си юридическа 'обща култура'. Не ще и дума, че езикът е отново решително изискване - но къде не е?
За 2-3 години ползвах в Лондон адвокатка, завършила право в Московския университет Рускиня, с абсолютно непреносима квалификация - но с воля и амбиция да се адаптира, (до)квалифицира и утвърди. И след 3-4 години чиновническа и помощна работа из канторите (докато учи и държи изпити да придобие ценз), става партньор в успешна местна адвокатска фирма.
Няма да отивам (много) извън тия примери, но ще спомена и приятел - архитект (утвърден и успешен у нас, дори с няколко международни награди за престижни проекти) който - след прехвърляне в чужбина не можеше да практикува любимата си професия. Две години изпити за приравняване и правоспособност да ръководи бюро и подписва проекти - но в това време можеше да работи като 'прост' чертожник в едно проектантско бюро (а не като шофьор), което помогна и на ученето и изпитите...
Въпрос на 'летва', както го нарекох в провокиращия си пост по-горе
|
|