Автор: ninikolov
Дата: 14-10-18 01:14
Я щас взорвусь, как триста тонн тротила, -
Во мне заряд нетворческого зла.
Меня сегодня Муза посетила,
Посетила, так, немного посидела и ушла.
У ней имелись веские причины,
Я не имею права на нытье.
Представьте, Муза ночью у мужчины!
Бог весть, что люди скажут про нее.
И все же мне досадно, одиноко,
Ведь эта Муза, люди подтвердят,
Засиживалась сутками у Блока,
У Бальмонта жила не выходя.
______________
Ще се взривя! Сега съм като мина,
с нетворческа злина съм зареден,
че Музата ми днес насам намина,
но твърде бързо тръгна си от мен.
Причини има тя - не искай още,
аз нямам право да се възмутя,
разбирам: Муза... с мъж... и в час среднощен! -
Каква ли ще си кажат, че е тя?
И все пак съм самотен и отчаян,
че тази Муза - всеки туй го знай -
по цели дни у Блок била стояла,
у Балмонт пък живяла е безкрай
....
.... краят на песничката е интересен
|
|