Автор: bogdanov
Дата: 26-04-17 11:03
Лекотата, бързината и приликата с действителността, подвежда много автори, че процеса фотография е лесен за освояване. Реално се натиска едно копче и на екрана се запечатва любим човек. Красивата девойка от квартала, която никога не си се осмелявал да заговориш, сега е твоя. Успял си да уловиш прекрасните и форми докато се качва в трамвая. Тя никога нямаше да ти даде снимка за да си я имаш и носиш в портофела. Фотографията се оказва повратна точка в живота ти. Отваря нова реалност за черпене на битие от небитието. Това я превръща в ревностно и лично занимание. Ако петото щракване стане по-добро от четвъртото, човек смята, че се учи, а ако шестото стане също толкова добро като петото- вече се е научил :) Това е началото при всички. Но някъде там, далече в бъдещето осъзнаваш, че не е точно така. Едва след този момент започваш истински да се интересуваш от фотография. Мен лично не ме дразни факта, че критикуваш колегите, дори малко ме обижда това, че няма моя работа сред посочените като слаба. По скоро се ядосвам на колегите, които те призовават да правиш това което искаш без да се съобразяваш с мнението на другите. Та нали ти именно това правиш а резултата не е възхитителен. Без насоки няма да стане. Нужна ти е среда, която да формира вкус, знание което да разшири изразните средства и накрая въпроси и път.
Желая ти успех! Не само чрез харесване можеш да учиш. отхвърлянето също е вариант.
|
|