Автор: victorcito1978
Дата: 18-02-09 19:07
КАКВО ДА ГЛЕДАМЕ КАТО КУПУВАМЕ ОБЕКТИВ
Фокусното разстояние. Магьосниците отвъд океана така са ни омотали с това, че няма оправия. Просто казано всеки дигитален фотоапарат, който не струва 10 бона, не е с обозначението Mark и не е произведен след 1011 година има т.нар кроп фактор – гадна магия, с която реално фокусното разстояние се умножава, за да получите реалното. За DSLR-ите в повечето случаи просто трябва да умножите по 1,6 всяка единица. Така обектива 28-135 реално е 44,8-216 mm, монтиран на един 450D/40D/30D/450D/1000D и прочее. 75-300 става 120-480 и така нататък.
Тежестта на един обектив. Все пак това е вещ, а ние сме съставени от мускули и вода. Когато купих всичко, което исках, се озовах през Троянския манастир с 12 килограмова чанта. Да – тежестта има значение. Вярно е, че хубавите обективи са тежки, ама ако ще снимате семейната вечеря един лек 18-55 ще ви свърши същата работа и няма да тежи.
Светлосилата. Това е от огромно значение. Просто казано светлосилата са ония гадни чисълца след модела. Обикновено са 3,5-5,6 или 4-6,3 или разни подобни. Това просто казано е мерител на количеството светлина, което попада в обектива. Колкото по-малко е числото отпред, толкова по-добре ще изглеждат снимките ви на тъмно, тези от мазето на баба ви и прочее. Имате ли възможност, скачайте на по-малките числа.
Пръстена на фокуса. Ако искате да правите снимки като хората, все пак трябва да фокусирате ръчно понякога. Затова е важно този пръстен да е удобен, да не заяжда, за се движи плавно.
Задната леща. Това е най-гадното нещо на света – да се окаже, че си се сдобил с обектив, чиято задна леща е надраскана. Гледайте внимателно и даже си вземете една лупа. Може продавача да ви гледа като идиот, но вие ще имате уголемена картина за състоянието на обектива.
Размерът на зума (ако е зум обектив). Правилото, което е неустрашимо валидно е, че колкото е по-голямо разликата между най-широкото и най-дългото разстояние на един обектив, толкова повече обектива не става за нищо. Т.нар суперзумове (18-270, 28-300 и прочее) са всъщност обикновени обективи, които си имат определен диапазон, където работят ОК, а надолу и нагоре от тези граници просто могат да снимат. Гадно при това. В интерес на истината повечето суперзумове изобщо не стават за нищо. Затова купувайте с по-умерени количества зум.
Продавачът. Това е най-важната част от сделката. Ако видите интелигентен, разумен човек, който се облича нормално и говори нормално – почти със сигурност купувате пазена и качествена вещ. Ако продавача обаче е младеж на 17, който има скейтърска шапка, а в десния джоб на якето си – вашия бъдещ обектив, по-добре се откажете.
Болтчетата. Това е нещото, което най-ясно издава дали даден обектив е имал проблеми. Ако болтчетата са очевидно не-барани – всичко е ОК. Личи ли си каквато и да е механична намеса по тях – питайте! Може да е нещо безобидно, а може и да е нещо сериозно. Най-добре не купувайте отваряни обективи, освен ако не сте технически грамотен.
Пробните снимки. Задължително драснете поне 2-3 снимки с вашия фотоапарат преди покупката. НЕ толкова, за да го сефтосате, колкото да проверите всичко ли му е наред. Най-добре направете една на ръчен фокус, една на автоматика, една без стабилизатор (ако изобщо има) и една – със. Така ще разберете дали работи автоматичния фокус и стабилизацията.
КАКВО ДА НЕ ГЛЕДАМЕ КАТО КУПУВАМЕ ОБЕКТИВ
Шумът. Ужасно ми е смешно това с шума, дето пречи. Къде пречи шума? В София или по магистралата? Или докато правите паранормален пейзаж в Рила на изгрев? Шумът пречи само в 2 ситуации – ако снимате нервни бебета и домашни любимци скришом и птици из саваните. Тъй като обикновено аматьорите не снимат в саваните – на нас шума не ни пречи с нищо!
Скалата за мерене на дълбочината на рязкостта. Аз лично не мога да си обясня ролята на това чудо на техниката, освен да ме информира за нещо, което я ми трябва, я не. Честно казано, ако на любимия 28-135 му махнат тази скала и го взема с 50 лева по-евтино съм ОК. Представете си само: бебето ви прохожда, вие се опитвате да заловите всяка негова гримаса, борите се с автофокуса, бледната и прочее, спъвате се в разпилени детски играчки и... гледате дали рязкостта ви е ОК.
Прах под предната леща. Вероятно е много важно да нямате обектив с прах под лещата, обаче реално това изобщо няма никакво значение, освен естетическо такова.Аз лично имам обектив с половин-милиметров бял артефакт под лещата, който не мога да видя на никаква снимка и при никакви условия. Един познат с право се пошегува, че предната леща и с пирон да я надраскаш, няма да се види на снимката.
UV филтър. Това обикновено е обикновено стъкло (изключвам висококачествените филтри от по 100-200 лева). Та – пред съмнителния аргумент, че едномилиметрово стъкло може да предпази от удар 5 милиметровата предна леща на Canon, предпочитам чистата загуба на този аксесоар. Плюс това както казахме – прахта не пречи на челната леща особено много. От какво тогава я пазим? Просто добавяте едно стъкло повече, 50 грама отгоре на тежестта и прочее. Разбира се, има и много полезни филтри. Аха – и нежеланата светлина редуцирал – може и така да е, но само с качествените филтри.
Дължината на обектива. Изключете всякакъв аргумент „против” за това как даден обектив ставал твърде дълъг като се разпъне. Идеята на телеобективите е да снимате надалеч, а не затворен в багажник, така че изобщо да не ви пречи това, че обектива става близо метър като се разпъне докрай.
Прословутата въртяща се предна леща. Е – да се върти, кому пречи? Пречи само ако се използват специални филтри (гредиентен напр.) и ако ползвате старомодния линеарен поляризационен. И в този случай има пиниз и това изобщо не трябва да ви притеснява.
Сенникът. Безспорно – вещта върши работа понякога. Но също така тежи и заема място. Освен това на някои модели обърната обратно на обектива буквално пречи. Иначе е полезна – няма аргумент за това. Просто се замислете дали имате нужда от него. Аз имам 4, от които ползвам само 1 и то понякога.
Надрасквания по корпуса. Вярно – в повечето случаи те се получават от удар. Но не винаги. Малко дете, остър нож, неправилно съхранение в чантата. Един приятел дълго време се тюхкаше, че кучето му нагризало гумената част на един прескъп L обектив. Иначе – работи перфектно.
Бавен фокус. Като аргумент „против” бавния фокус приемам само към телеобективите, които обикновено трябва да засекат инкогнито някое животинче. Бавен фокус на портретен обектив е безумие – освен в професионална среда. Да не говорим, че четох наскоро, че на 18055 му бил бавен фокуса. Първо, не е вярно, второ – като снимаш пейзаж на любимото езеро притеснява ли те половин секунда по-бавен фокус? Не мисля.
Пластмасовия mount. И какво като е пластмасов? Бронята на колата ви е от пластмаса, клавиатурата ви е от пластмаса, телефона ви е от пластмаса, любимото ви DVD е от пластмаса. Да, ако си варварин може и да го счупиш някой ден. И ще отидеш при Canon и за 20 лева си имаш нов. Да живее пластмасата!
Мотора на обектива. Никаква разлика няма между микромотор, минимотор, моторна резацка, USM, рингов мотор и прочее. Това е все едно да ви пука дали четките на динамото ви са от силикат, силикон или silk.
Екстрите. Бутилка почистваща течност като бонус? Духалка за стъклото? Кърпичка за почистване? Малка платнена торбичка за съхранение? Помолете продавача да си ги задържи, срещу което да намали цената с половин лев. Вероятно те точно толкова струват.
Времето. Да, точно така. Не гледайте времето, когато купувате обектив. Сделката в кварталното кафене е договор между двама души. Огледайте внимателно клаузите по него. Продавачът може би ще бърза, вие също имате вероятно контролно по химия след половин час. И все пак не бързайте. Направете покупката внимателно, огледайте всеки детайл. Пийте по кафе. Освен ако не е някой краен досадник, човекът остреща може да пусне някой лаф, да каже някой малък пиниз или просто да пообщувате за четвърт час с още един болен от фотографската болест човек.
Толкова от мен за покупката на обектив!
Victorcito1978
|
|