Автор: hav
Дата: 10-12-08 16:13
Фотографията по принцип не е изкусво, но артиста може да я използва като изразително средство. Т.е. въобще не е нужно всяка снимка да е изкуство - в много от случаите тя е просто запаметен образ. Ако има някаква емоция в този образ, то може да се каже, че "бие на изкуство", ама не съвсем. Тфа трябваше да е увод.
Резолюции има и на ООН-то между другото - най-вече адски безполезни. Ако трябва да я отнесем към фотографията - има много видове резолюции (както и ООН-то има много).
Да кажем просто - резолюцията на обектива е макс. брой детайли, които се виждат като отделни, прези да се замажат. Т.е. това са например линиите на милиметър, които се изобразяват като отделни. Може дасе каже същото за филма, принтера, и т.н.
За цифровите образи, като монитор, фоно-матрица - обикновено се употребява абсолютният брой на точките, на които се дискретизира изображението - брой точки по вертикала, хоризонтала, общ брой точки. В това има естествено уловка - дисплеи и фото-матрици с различни физически размери могат да имат еднакъв брой точки - което не значи винаги, че имат еднаква резолюция.
Ако отидем вече в цифровата фотография (предполагам, че питането е за нея) имаме комбинация от две резолюции (на обектива и на матрицата), както и фактори намаляци резолюцията (шум, тип на матрицата)
Например ако имаш фотоапаратче на което пише 12 МР, то това значи вероятно, че то ще ти даде файл-картинка с 4000х3000 точки, всяка от които има собствен цвят. Обаче матрицата на апарата на практика е с по-малка резолюция, тъй като 50% от точките са чувствителни само за зелено, 25% за червено и 25% за синьо.
Ако фото-матрицата на апаратчето е много малка, то гъстотата на точките става по-голяма от разделителната способност на обектива, и вече си представяш, че няма как да получиш по-добър образ от това, което обектива може да даде. Освен това, тази гъстота значи малък размер на точката, вече съизмерим с празното пространство между точките (това ужким се преодолява с едни микро-лещи над всяка точка). Плюс това (и един от най-важните проблеми) малката точка значи малък брой фотони за точка, които трябва да създадат образа, т.е. ако опростим и приемем че фотоните създават сигнал (не е точно така, но са обяснение е лесно), то създадения сигнал от малката точка е по-слаб от този от голямата. Самият сигнал в много случаи е на прага на разпознаване и съответно усиленият резултат е "ненадежден" - това се нарича шум. Влияе се от температурата даже. Да не говорим, че като са много малки точките те вече не са съвсем еднакви, защото малки дефекти в кристалите се отразяват много по-значимо при малките точки.
А, много се разписах. Но накратко проблема с резолюцията се решава с:
1. Много точки на матрицата;
2. Добре проектиран обектив (брой и тип лещи, варио, фокусно разстояние);
3. Прецизно изработен обектив с качествени материали;
4. Голям размер на матрицата (той е вързан с обектива);
5. Осветление: повече светлина, по-силен сигнал, по-малко шум;
6. Бленда: обективите обикновено се проектират за максимална резолюция при "средна" бленда 3.5~5.6;
7. Други фактори: правилно фокусиране, мърдане по време на снимката, чистота на въздуха, влажност, я стига съм писал, че утрепах 5 мунити май.
С 5 думи:
ГОЛЯМА РЕЗОЛЮЦИЯ - ОСТЪР ОБРАЗ С МНОГО ДЕТАЙЛИ.
МАЛКА РЕЗОЛЮЦИЯ - ЗАМАЗАН ОБРАЗ С МАЛКО ДЕТАЙЛИ.
Ако имаш първото - винажи можеш да го замазваш. Ако апарата го е замазал при снимката - повече истински детайл не можеш да извади и NASA даже. Т.е. опропастено е - загубена е информация от образа - необратимо! Не вярвай на филмите от холувид, че от отражението във влажното око на кучето ще познаят кой е убиеца на стопанина му.
Публикацията е редактирана (10-12-08 16:21)
|
|