Автор: gecata
Дата: 19-11-08 20:50
Наистина, не всичко е пари и поради тази причина аз съм доста услужлив. В тази връзка искам да ви разкажа една история с мен преди десетина години.
Бяха тежки времена, безработица, хиперинфлация... дзверилник.... и така в един есенен мъглив следобед излязох да се разходя със сина ми , който по онова време беше 8-9 годишен. В джоба ми се мотаха едни 200!!!(двеста) лева, сегашни 20стотинки. Ни за кафе, ни за кроасан, дори за кесия бомбони да почерпя малкия не стигаха.
Минавайки покрай една църква просяче, момче на около 15-16 години, крайно окаяно и хромо протегна ръка с молба за някой лев. Бръкнах в джоба си и му подадох двестата лева.
Синчето ме погледна и сподели: Тате, бях си харесал една вафла от двайсет, но добре направи че даде парите на момчето. Ние поне хляб си имам е в къщи....
Да, така е му викам, сития на гладния не вярва, за това когато имаме трябва да споделяме с тези които нямат възможност да имат....И така таман учех детето на християнски ценности, от близкия ъгъл излиза същия тоя просяк, без патерици подрипва весело яде банан! Сочен, жълт и огромен истински банан.
Няма да ви описвам срива на цялата ценностна система, която се опитвах да изграждам в този момент у малкия ми син.
От тогава се зарекох да бъда много внимателен с подаръците.
Вярно не всичко е пари и човек трябва да бъде достоен когато дава и когато взима.
Дано да сте ме разбрали правилно.
Публикацията е редактирана (19-11-08 22:00)
|
|