Автор: тьма
Дата: 14-10-08 22:09
Лека ви нощ на всички, снимащи птици - честно казано, завиждам ви, че го правите
поздравче с едно стихче
ПТИЦА МИ МИНА ПЪТ
Имат си някои важен роднина,
други се трудят, трети пълзят...
А на мен ми върви, ей така без причина,
просто - птица ми мина път.
Колко години все крак ми подлагат,
и все краката свои трошат.
Как бих могъл бе глупаци да падна,
щом птица ми е минала път?
Одумват ми всеки стих и момиче,
клеветят ме;
и колкото по-клеветят,
толкова хората по ме обичат.
Птица! - дано ти мине път! - викат ми,
вярвам им - от вяра замаян,
раменете започват да ме сърбят.
И ето: политам,
летя след оная дето ми мина път.
- "Слез! - ония викат с яд и тревога - хвърчило си вързано
за своя пън..."
Страх ме е,
мъча се, искам - не мога,
птица, птица ми мина път!
И летя над завист, любов, омраза,
клетките ми от смях звънят...
Боже, пази не мен - пази онази птица
дето ми мина път!
|
|