Автор: ibk
Дата: 04-09-08 01:54
Попаднах на интересна статия, за експеримент, който е провел Dr. Andrew S. Arena Jr., professor in Engineering, School of Mechanical and Aerospace Engineering, and Deputy Director, NASA Oklahoma Space Grant Consortium and EPSCoR Oklahoma State University.
Накратко - искали са да изпробват влиянието на космическото лъчение върху сензор по който работят, но също така са искали да изпробват и фото система, която да снима по време на следващите полети. Избрали Pentax K10d със Pentax DA 18-55mm AL II.
Пътуването е било тежко. Осъществено с балон, контролиран от GPS и диаметър около 4м. Изкачил се на височина около 35км, но вече с диаметър около 15-18м, по законите на физиката експлоадирал.
По данни на професора - експлозията както и падането били жестоки за К10-ката и целия товар, докато не достигнали по-плътна атмосфера, където падането се забавило (падали са с парашут). Изненадващо, камерата не поддала на падането и екстремния студ. Снимките са се получили, независимо от клатенето, люлеенето, въртенето и особено след избухването на балона. Камерата е била във вакуум, на температура под -50гр. Единствената и защита е била неотопляема кутия от пяна, чието предназначение е било предимно да не пострада при приземяването, което е станало с около 30км/ч.
Професора споделя, че от 500 кадъра, само 5-6 са преекспонирани, защото апарата е бил обърнат срещу слънцето. От рязката смяна на температурата, също така малко преди да се приземи товара, се е получил конденз върху обектива и апарата, но въпреки че са били подгизнали са продължавали да работят.
Екипът е използвал дистанционен спусък за правене на снимки на всеки 15 сек. Всички снимки са снимани в PEF RAW формат. Използван е Tv режим на 1/3000 скорост за да не се размазват снимките. Auto ISO и multi-segment metering, на 18мм нагласен на безкрайност.
Снимки
|
|