Автор: mentisquedomusque
Дата: 23-09-07 13:21
До всички хора...
Не съм фотограф - нито любител, нито професионалист. Нямам фотоапарат. Имам очи, които трябва по-често да се затварят и крака, които трябва да спрат да ме водят на тъжни места. Често душата ми страда. Има неща, които превъртат всички ленти в мен - и на времето, и на човешката ми сила и отговорност.
Често вървя и се блъскам в нещо или някого, защото гледам все нагоре...много малко хора го правят. Виждам много неща, които изчезват и усещам неща, които и с волята на съзнанието ми, и без него изчезват...всякакви спомени за места, хора, цветове и мириси, звуци, цели картини в мен и чрез мен изчезват..
..понякога говоря с хора с фотоапарати за това, което ме вълнува, но го правя все по-рядко, защото разбирам, че само говоря.
Не правя нищо. Не събирам пари за фотооапарат. Не изпълнявам това, което ме смачква и възнася, не нося своята отговорност...
..Сега мога само да говоря на всички вас..
И колкото и да е безумно, тежко, странно, неразбираемо за много, не е невъзможно...
..Искам да изтръгна у всекиго мисъл, някакво смътно чувство, някакъв страх дори от това,
че вървиш по пътя си сам и все за себе си...
...Идеята е позната на много и не е само моя, и знам, че много сънища и дневности са прогаряни от нея..
...България наистина изчезва..
...изчезва България на младите и на старите...на демократите и на социалистите...изчезва България на децата и на неродените деца..на еколозите, на неохипарите, на псивдобитниците, на чевръстите юпита...изчезва нашата България ...
За определен кръг хора не изчезва България, а се ражда и закръгля една Питка с късмети и възможности - пареща, топла, мека, сладка, много примамлива и неустоима....Те нямат своя България - имат своето Хранене и всеки, който не прави нещо за изчезващата ни родина и не въздига глас дори, е там - на дългата сивкава опашка за Нещо от Питката...
...Може да се направи дори и много с всички вас, хора с очи и фотоапарати, навсякъде из България и извън нея...нещо много малко и лесно..
..снимайте всичко българско..
.. изчезващото село с нашите изчезващи баби и дядовци и техния живот..
..изчезващият красив град отпреди 1944г....
...изчезващата изящна архитектура...
...изчезващият пясъчен скалист бряг...
..изчезващата планина и изчезващите дървета и животни...
...изчезващата ни старина с горди руини...
.......България няма да изчезне с Вас и мен..
Няма да изчезнем ние, ако виждаме напред в нероденото ни бъдеще, зачеващо се днес от всички нас, във всички дремещи и чезнещи съвести, във всички скрити отговорности.....
....Аз искам да помня всеки болезнен миг на самозабрава в кратък отрязък време красота, а за вас няколко щраквания, защото вярвам, че в душата си всеки от нас носи вяра и много вълшебство и любов...само не забравяйте да не мерите и да бъркате дълбоко без сметка колко е останало...и не спирайте да снимате видението на България, което преминава покрай нас..
Наивна Ива, София
|
|