Автор: dessisslawa
Дата: 23-08-07 13:21
Земята отвисоко, но без България Световноизвестният фотограф Ян Бертран ще покаже снимките си от въздуха най-после и в София
Сърцето. Гора в Нова Каледония - наполовина във водата, наполовина на сушата. Приливите я правят да изглежда като остров. Снимки Ян Артюс-Бертран
Килимите на Маракеш. Традиционно производство в Мароко, в което са включени 500 хиляди деца. Те не ходят на училище, за да създават тази красота.
Ледникът Перито Морено, Санта Круз - Аржентина. От няколко години една фотографска изложба обикаля света. Тези, които са я видели, не спират да цъкат пред огромните цветни фотографии, направени от французина Ян Артюс Бертран от небето. Той е запечатал отвисоко над 150 страни. Направил е 120 снимки, които разкриват не само красотата на Земята. Амбициозният проект, финансиран частично от Юнеско, обаче показва зимната пустош на централата в Чернобил, балите с памук в Африка, които изглеждат великолепни, но попиват потта на хиляди чернокожи. Фотографът търси контрастите и подтекста в прекрасните си и ужасяващи в същото време пейзажи. "Земята отвисоко" е сбъдната мечта на французина. Но като всяка мечта и тази се оказва прекалено скъпа и екстравагантна за хората с пари. "Никой не вярваше в проекта ми - спомня си по-късно Ян Бертран. - Написах повече от 300 молби за финансиране, но на никого не му пукаше." После идва патронажът на Юнеско и вестниците, които му поръчват въздушни репортажи. Накрая Фуджифилм отпускат средства, но за да се получи невероятният ефект от изложбата, трябват още и още. Тогава Ян Бертран инвестира собствени пари, за което никога не съжалява. Въздействащите му фотографии от небето са обиколили планетата и са видени от 200 милиона души. Сега тази изложба ще дойде и в София на 17 септември за празника на града. В нея няма да откриете късче българска земя, но това не трябва да ви разочарова. Авторът в продължение на повече от 10 години търси емблематични места на планетата като протока Гибралтар, където са най-видими границите в Европа. По този повод се разказва и един анекдот: "Бяха ни дали разрешение от кулата да летим в едно определено пространство. Ян обаче ми нареди да се реем на едно конкретно място", спомня си пилотът. "Диспечерите бяха много притеснени и непрекъснато питаха какво става. А фотографът ми казваше стой тук. 20 минути летяхме над нещо, което за мен беше нищо. След като видях снимката обаче, разбрах, че окото му е видяло картина като при Жорж Брак. Ето това е, той вижда изкуство." Именно този различен поглед към планетата ще се появи и при Моста на влюбените при НДК. Почти за месец тази изложба ще се приземи в София, преди да отпътува на поредното си пътешествие.
в. Новинар
|
|