Автор: Julius
Дата: 05-10-22 23:20
От едно некоректно изказване обърнахте темата на 'твърди vs. зумове'! Лошо няма, ако форумът е зажаднял за словесни битки? Но изказването си остава некоректно - няма как да се сравнява теглото на произволно избран твърд обектив с някое варио, което покрива същата + десетки други дължини. И друго - няма как от ограничения сватбен опит да се вадят заключения и да се генерализира и за останалите жанрове (и по-горе го казаха).
И аз в по-голямата част от времето съм залагал на твърди обективи - особено пък филмовите години думата 'варио' за мен си беше табу (без значение дали говорим за механични СЛР-и или автофокусни системи). За разни събития 4 обектива ми бяха предостатъчни - 24, 35, 50 и 85мм, а драми от типа 'прах по матрицата' естествено тогава нямаше! Но канонския 85/1.2 си е кютюк откъдето и да го погледнеш - и без значение дали FD-то, или Еос-а. От филмите 160-асовия Кодак Портра си беше перфектен - оптимизиран към тоновете на човешката кожа. На филм по-евтините вариа определено си личаха, но с цифровизацията мисля, че 90% от хората не са способни да различат кадри направени от твърд обектив спрямо варио, така че и един качествен 24-70/2.8 може да е предостатъчен.
p.s.
Сватбения фотограф си е жив картечар, пейзажния - по-скоро снайперист. Да снимаш 5-6 хиляди пейзажа на ден, 'еле пък от ръка - това не виждам как ще стане, меко казано е несериозно. Пейзаж /поне според моите виждания/ се снима предимно от статив и драмите с теглото там са по-скоро колко може раницата да побере /от какво трябва да се лишиш, ако решиш да вземеш 1 обектив повече/, респ. колко може да мъкнеш на гръб, щото може да има и палатки, че и ски през зимата, а не толкова че ръката ти щяла да омалее и поддаде. Хората неслучайно са измислили трипода. А за дългите експонации да не отваряме дума - залези, сини часове, астро- и прочее...
|
|