Автор: asahi
Дата: 28-02-22 10:05
Когато изображението е в дигитален вид имаме мощен инструмент за оценка на динамичния обхват - хистограмата. Тя показва количеството информация за всяко ниво на светлината. Това определение важи само за дигиталното изображение, т.к. хистограмата е по-широко ползван статистически инструмент.
Широчината на диаграмата показва къде какво е "хванато" от сензора. Много често реалният динамичен обхват на сцената е по-малък (по-тесен) от възможностите на фотоапарата.
https://www.allaboutcircuits.com/uploads/articles/introduction-to-histogram-equalization_mahdi_aac_i
Горната хистограма показва информацията за отделните яркости в 8 битов файл, в който могат да се адресират 256 нива. Реална информация има между 65 и 245 ниво. На 65 е най-светлото, на 245 - най-тъмното. Това са 180 нива. Реално хич не са малко - над 7 стопа. Но ако решим да изсветляваме, затъмняваме, цветокоригираме някои от тези 180 нива ще бъдат компрометирани със записване на нулеви стойности в тях, което в крайното изображение може да изглежда като цветен бендинг. От друга страна ако си заснемем изображението грамотно и го обработим леко и по щадящ начин ще получим видимо приемлив краен резултат.
Тук възниква въпросът - как да го обработваме? По-правилният въпрос е с каква цел го обработваме? Да го показваме на компютъра, на телевизора, на проектора, да го печатаме на принтер 1, 2, 3, за офсетов печат?
Това, което не се променя, е целта на обработката - динамичният обхват на изображението да се трансформира към динамичния обхват на медията, на която ще се гледа изображението. А сега умножете горните разсъждения по три, защото те важат поотделно за всеки цвят. И не забравяйте, че цветните трансформации минават и през color manamegent system и профилите.
Но това все още не е "трактатът".
Публикацията е редактирана (28-02-22 14:47)
|
|