Автор: abnorm
Дата: 03-02-22 21:40
Здравейте!
Първо искам да подчертая, че съм любител фотограф, снимам от 1975г,
изснимал съм към 300 орво/смена ч/б филма, после към 50 диапозитивни,
после минахме на дигитално - от 2000г досега, щракам до 10-20000 кадъра годишно...
И в един момент ме налегнаха тежки деструктивни мисли...
Какъв е смисълът да снимаме, след като след 30г всичко, което сме
нащракали, ще се е разпаднало и нищо няма да остане след нас...
Обикновено от аналоговите негативи правех снимки, които гледам - след
45г са започнали да пожълтяват и да се разпадат, негативите също.
Четох, че CD-DVD дисковете, на които качвам всичко снимано в
последните 2 десетилетия, са с ограничен живот и ще траят около 25г,
флашките също имат подобен живот... Преди 7-8г в пресата изтече
информация от японците, че са разработили кристален куб 2х2х2см,
няколко терабайта - теоретично запазващ информация вечно в себе си,
но тоя куб все още го няма...
Та искам да попитам: Вие, които обичате да запазвате настоящето, как
смятате да остане резултата от работата/хобито Ви след Вас?
Как архивирате това, което сте снимали? Триете ли "излишното",
"лошото", щото на мен не ми дава сърце?
Как да направим така, че сниманото да остане поне 100 г, след като си
отидем?
Ще е интересно, какво мислят всички докоснали се до чудото да
запазваш/запечатваш, а в същото време това да не е дълготрайно.
Пишете!
|
|