Автор: Jorro_Z
Дата: 17-12-21 19:27
petervassilev,
така е. Действително в съобщението се казва "насищане", макар че те използват термина Saturation, което е практически същото.
Тук обаче има един "тънък" момент.
Максималното ниво на насищане зависи основно от два фактора:
1. Квантовата ефективност на пиксела (или ако искате - колко добра е технологията за производство на сензора)
2. Физическите размери - площ (всъщност по-скоро обем) на фоточувствителната част от пиксела.
Въпреки че не е изрично споменато, едва ли Сони в новия сензор ще увеличат размера на пиксела, което на практика означава да намалят мегапикселите на сензора, и то драстично.
Така че размера на пиксела би се увеличил единствено за сметка на преместването на електронната част на нов слой - т.е. иновацията. Което е логично и вярно, но едва ли - двойно.
На илюстративната картинка наистина са показали двете части - фоточувствителната и електронната - почти еднакви по размер, но това в действителност не е така - и няма как да е така - пак заради параметъра квантова ефективност.
Ако действително пиксела (в настоящата технология) е фоточувствителен САМО с 1/2 от размера си, как биха се пистигнали 85 % квантова ефективност на целия пиксел? Няма как.
В действителност електронната част от пиксела заема реално около 10-15 % от неговата площ, по-скоро обем. Точно подобренията в последните години са в посока на миниатюризация на електронните компоненти, което пък позволява и миниатюризация на пиксела, което пък води до повече мегапиксели на единица площ. Преди това подобренията бяха И към повишаване на квантовата ефективност, но напоследък темповете на подобряване в тази насока не са чак толкова високи.
Ако действително се постигне ДВОЙНО подобрение на насищането (в което аз продължавам да се съмнявам добронамерено), това би могло да е комбинация от няколко фактора:
1. Преместване на електронната част на нов слой - около 15 %
2. Евентуално подобрение на квантовата ефективност на фоточувствителната част - може би около 5-7 %
3. Понижаване на нивата на шума от четене - реално постижимо, около 10-15 %
4. Понижаване на нивата не термалния шум - това вече са "лабораторни хватки" чрез силно охлаждане на сензора, но в практически реализирано устройство - едва ли. (С изключение на охладените астро камери).
5. Разни алгоритмични подобрения при четене и преобразуване на сигнала - може би още около 5 %
Всъщност, времето ще покаже.
Наздраве.
Допълнение:
"По-нататък точно това количество заряд се измерва и дигитализира от схемите на писела и това е важният за фотографията параметър..."
Това по принцип също е вярно. Но какво пречи при това "измерване" и "дигитализиране" да се използва просто по-висок по разред АЦП, например вместо 16-битов, да бъде 24-битов, и по този начин да се постигне по-висока динамика и дълбочина, без промяна на реалното насищане? Абсолютно нищо.
Дори мога да дам и конкретен пример.
Един от настоящите сензори на Сони - IMX571, който е 26 МП APS-C сензор, се използва в Пентакс К3 III, вероятно и в други модели (Сони, Никон). Неговото АЦП на пикселно ниво е 16-битово, но може да извежда сигнала като 11, 12, 14, 16 битов.
В Пентакса са го реализирали като 14-битов сигнал, основно заради броя кадри в секунда четене на сензора.
Същият сензор се използва и в някои астро камери, но вече изходния му сигнал е реализиран като 16-битов. Крайният резултат е по-добър, отколкото на Пентакс, дори и без охлаждане. От един и същ сензор на практика.
Публикацията е редактирана (17-12-21 19:45)
|
|