Автор: e-mil
Дата: 07-02-15 02:30
Съмнявам се някой да го познае, освен ако не е научил по друг начин кой е авторът (познат, роднина, учител и т.н.) На мен ми прилича на обикновена халтура каквито държавата бълваше със стотици, да не кажа хиляди.
Редки са плакатните художници, които си позволяват да творят в един и същ стил и те обикновено са много, ама много изявени имена. Дълбаенето в една и съща посока е по-скоро характерно за илюстраторите. Например винаги можех да позная коя книжка е рисувана от Любен Зидаров (въпреки, че не го харесвах), както и сега бих могъл (евентуално) да позная рисунки на Явор Гюзелев. То проявата на ярък стил в този случай е спорна удача, защото илюстрациите на книги се явяват спомагателно средство и не е добре да надскачат по внушение труда на писателя... ама това е тема на друг разговор.
Плакатистът е по-отворен към възприемане на проблема пред себе си. На него му се налага по-точно да определи къде е конфликтът, кое е есенцията за да може да я изрази на само един лист. Ако въобще можем да направим някаква груба аналогия, то илюстраторите разказват истории, снимат филми, докато плакатистът прави моментна снимка. Всичко, което иска да каже трябва да се събере в един кадър. Затова най-често един стил не му стига - той подбира най-подходящия израз за конкретната идея. За един сюжет може да му трябва тежка драма, за друг - карикатура. Същото е и с техниките. За един сюжет може да е графика, за друг - гваш, за трети може и въобще да не е рисуване, а примерно колаж.
Ето да кажем това е на Людмил Чехларов...
http://stanislavstratiev.org/_images/p070000m.jpg
... и това е на Людмил Чехларов.
http://stanislavstratiev.org/_images/p110000m.jpg
Това е на Асен Старейшински...
http://socmus.com/past/tea/18.jpg
... и това е на Асен Старейшински
http://socmus.com/past/tea/19.jpg
Това е на Васил Докев...
http://socmus.com/past/tea/63.jpg
... и това е на Васил Докев.
http://socmus.com/past/tea/61.jpg
Върви ги познай, ако си нямаш работа!
Сега, има го и това, че илюстраторите трябва да избарат примерно 10-12 илюстрации за една книга и нямат много време да се мотаят с неусвоени техники. Може да направят 2-3 успешни илюстрации и на четвъртата да усетят, че работата не върви на добре. Трудът по поправката хич не е малко, пък си имат срокове хората. Докато при плаката срокът е по-къс, но пък и грешката може да се хване още в началото.
Не че и плакатистът си няма стил - има си. То всеки творец си има любим стил, с който работи по-леко. Но е много трудно по една единствена реклама да отгатнеш дали това е някой или само ти прилича на него. Работата е там, че в живописта художниците обикновено търсят себе си, а плакатистът търси другите и се проектира през тях.
|
|