Автор: mihalo
Дата: 08-12-20 02:22
Да, Даниела... беше ми задочен приятел, добре се разбирах с нея. Един от най-непримиримите критици тук... така и не и благодарих. Сега вече е късно! Или може би не?
Ето един цитат от кореспонденцията ми с нея... лично е, но надявам се да ми прости!
T - тьма
16.12.2014 07:34
И да тръгна със стадото ли, ох, цял живот се опитвам, но все не ми се удава, зове ме вълкът-единак в душата ми, а стадото, ужас, иска ми се понякога да го разкъсам.
Защо, човече, сме стадо, като можем да бъдем табун от буйни жребци, но табун, в който също има правила, истински, силни, високи.
Дано я УСЕТИМ!!!
|
|