Автор: nyamago
Дата: 20-07-19 20:09
bogdanov написа:
> ... как изобщо ще ми дойде на ум да се пазаря ако модела който
> стои срещу мен напълно отговаря на нуждата ми от модел...
Прост пример: моделът е идеален за твоята концептуална серия, друг такъв не си срещнал и няма да намериш. Обаче ти иска 50 хиляди долара, за да ти позира. Имаш ги (в левия заден джоб на дънките), но не ти се дават. Почваш пазарлък
= = = = = =
Карате ме да повторя многократно цитираното "Правилната цена на всяко едно нещо под слънцето е толкова, колкото оня комуто е потребно, е готов да плати за него." (Адам Смит)
Това важи и в супермаркета (който неуместно беше даден за пример) - там пазарлъкът е негласен и в ума на купувача, но все пак решава дали ще си купи 'био-органичен' деликатесен салам, или 'кучешка радост' от хрущяли и соя.
В спора Ясен беше по принцип прав, но абсолютно не беше прав да отговаря арогантно и просташки с лични нападки. Оттам спорът стана нездрав и се отговори също с лични нападки, което принизява отговарящия.
В търговията с професионални услуги (от архитектурно проектиране до секс-услуги) публикуваните цени са само ориентир, а крайното споразумение във всеки конкретен случай е резултат на преговори. Неохотата (или неумението) на мнозина да преговарят НЕ отменя това правило. Същото важи и за физически продукти, които са уникати или са изработени по поръчка (от детска играчка до океански кораб). ВСИЧКО е предмет на договаряне!
Агенциите за модели извършват професионална услуга: посредничество за друга професионална услуга - моделиране (така ли се казва?). И за двете цената може да се договаря и да се отличава от публикуваните ценоразписи. Важи и за цените на фотографа (професионалната услуга 'заснемане'), и на всички в екосистемата. Повече от нормално - и сравненията с пакетирани храни и напитки са признак за търговска неграмотност. (Последното НЕ Е лична нападка, само обективна констатация).
И понеже не беше казано 'супермаркет' а 'магазин' - да припомня (или да просветя, който не знае): И в търговските вериги за потребителски стоки от 'капитален' характер (които не се купуват всеки ден и струват малко повече - мебели, електроуреди, представителни облекла) фирмите предвиждат и планират пазарлъци. Не са открито обявени, но всеки началник на обект или местен отдел има зададени граници, в които е оторизиран по лично усмотрение да дава отстъпки. Затова при покупка на хладилник или костюм, например, НЕ Е 'измекярско', нито унизително да се попита "Това ли е най-добрата цена, която можете да ми дадете днес?"
Поне така е в Европа - а съм чел, че сме в нея?
Публикацията е редактирана (20-07-19 22:01)
|
|