Автор: nyamago
Дата: 24-01-19 13:28
Документална фотография е много по-широка категория от улична и там има разнообразни възможности за доходи от снимки, като във всяка потенциална ниша и конкуренцията е естествено голяма, никъде не се изкарват лесни пари...
Уличната също бива различна, но като погледнах профила на автора (приятно откритие на някои добри попадения ![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif) ) разбирам, че става дума за спонтанната улична фотография с елемент на откривателство и на художествена интерпретация на действителността. В този тип улична фотография съм срещал следните комерсиални приложения:
- 'Сток': продажби на дигитални оригинали през специализирани агенции и/или онлайн платформи (колкото повече канали, толкова повече шансове). Някои играят на статистика (количество, от което изпадат достатъчно на брой, макар и ниско-платени покупки), други - на 'удари' с единични уникални като сюжет и висококачествени кадри (и затова - доста по-скъпо платени). Няма правило. Без да съм в тая игра за прехраната, ми се е случвало да ми купуват кадри и за стотинки, и (рядко) за по няколкостотин долара.
Важно е да се има предвид: в тоя уличен под-жанр най-често фигурират хора: за сток продажби е много желателно (почти задължително) тяхното писмено съгласие, т.нар. 'model release', без което повечето агенции не приемат снимки. Има изключения: от известно време по-отворените агенции намериха законната вратичка 'редакционна употреба' ('editorial' use), където плащат (много малко) като илюстрация към статии, но не и за реклама или друго търговско ползване. За повече шанс да се купят някои снимки, както и за по-добро заплащане, model release-ът е важен.
Има ниша в тоя вид улична фотография, където хората не са в кадъра, там са само непреки следи от човешко присъствие: предмети и сцени разказващи истории, стъпки в снега/пясъка, анонимни части от тялото без разпознаваеми лица и пр. - където (а) писмено съгласие не се иска и (б) някои такива сюжети са доста търсени за търговска употреба. Много фирми купуват за маркетинг- и издателските си нужди снимки на тривиални предмети и сюжети, които символизират някакво важно за тях понятие като 'настроение' или 'време', 'пари', 'скорост' и подобни - всичко, което би събудило такава асоциация, с- или без хора. Много е важно тези асоциативни понятия да фигурират в ключовите думи към знимката (хаш-тагове и подобни), а също по възможност и в заглавието ѝ.
- Директна продажба - понякога е възможно улични снимки от последната категория да се предложат без посредници направо на фирма, която е в свързан бранш и може да се възползва за комуникационните си нужди. Например: снимки на сбръчкани ръце (без разпознаваемо лице), бастуни и други старчески атрибути - на пенсионни и застрахователни фирми, продаващи пенсии и застраховки 'живот'. Снимки на спортни зали, лекоатлетически писти или обути в състезателни обувки крака (без разпознаваеми лица - или с модели, дали писмено съгласие) - на фитнес центрове и вериги и други фирми, продаващи спорт и здраве... И пр. и пр. - идеята е ясна: ако знаем кому би било интересно и полезно, не е нужно да чакаме сток агенцията, а може да се обадим/напишем на маркетинг директора с предложение.
- Физически публикации и артефакти: споменати бяха 'принтове' (бих го нарекъл с чуждицата 'отпечатъци'). Пазарът е ограничен, но във всяко общество (богато или бедно) има платежоспособно малцинство, което цени такива работи. Качеството на изпълнение е от огромно значение: специални хартии, елитен печат, рамкиране и друго качествено оформление, подписани и номерирани творби (с дробна черта, показваща ограничен тираж) и пр. подробности увеличават шанса някой ценител да купи така отпечатана снимка.
Също от голямо значение са каналите за предлагане на такива отпечатъци: от уеб сайт шансовете са нищожни. Трябва да 'се отиде при купувача', напр. чрез временно или постоянно излагане в често посещавани места от целевия сегмент (галерии, но не само - кафенета и барове, хотелски и бизнес-офис фоайета, магазини за културни или луксозни артикули и пр.)
Друга печатна форма са фото-книгите, също нелеко начинание, но по-доходоносно при успех. Отново качеството е решителен фактор, също и каналите за предлагане. Във форума има хора (включително админ-а) с реален опит в тоя бранш, може да се потърси съвет или съдействие.
- Продажба на знания и време (ако фотографът ги има), вместо на снимки. Най-честите форми са уроци и 'работилници' (на български: 'уъркшопове'), където се обяснява КАК се правят такива улични снимки. Винаги има достатъчно ентусиасти да научат нещо, а оптималната комбинация от бройка обучаеми и едини1на цена, която всеки плаща, се постига с внимателно пазарно проучване и експерименти (с различни целеви аудитории и нива на цени). Докато за други фото-жанрове тези обучения са в класни стаи или в студио, за улична фотография класната стая е... улицата. Разходки из познати и непознати места в големия град са винаги привлекателни дори за хора без фотоапарат, а ако обучаващият обръща внимание на обекти и сюжети, на начини за ненатрапчиво заснемане на непознати - става доста приятен и полезен 'излет' за участниците. Ходил съм на някои такива мероприятия и винаги е кеф, макар нивото на организаторите да варира от пълни самозванци ('Иван Петров, уличен фотограф') неспособни нищо да обяснят, до истински майстори, които освен това са и много развлекателни и забавни 'екскурзоводи'. Цените (в чужбина) варират от 20-тина до 200 евро/долара/лири и 'за всеки влак си има пътници'. Понеже половин (често - цял) ден скитане по улиците е уморително, някои оферти включват кафе, бира или пица при почивките - които са добър повод за интересни разговори (допълнителни обяснения на материята, но и социално общуване с възможности за бъдещи контакти и препоръки на нови курсисти).
Този тип 'работа' с улична фотография е най-реалистичен източник на скромни доходи, от който може (при успех) дори да се живее. Познавам един малък колектив (трима бивши любители), които го направиха перманентен бизнес и всяка събота водят групи от 5-6 до 20-30 човека (в хубаво време), черпят ги кафета и ги забавляват с шеги докато им показват безброй интересни места и ги насочват към фотогенични 'типажи'. Взимат по 120 лири от човек (но има други организатори, които взимат по 30) и не страдат от недостиг на кандидати.
Ако се гледа на такова занимание като бизнес, задължителни са многоканални форми на предлагане - с дигитални и социални платформи, печатни издания и всичко друго до 'живо социално' разпространение от познати-на-познати и приятели-на-приятелите.
Най-успешно практикуващите винаги го съчетават с другите форми и на доходи, и на популяризиране. Заснемат и публикуват видео-уроци (едни - безплатно, други - с абонамент), продават по гореизброените методи сток-снимки, книги и рамкирани отпечатъци, изобщо - формите и каналите взаимно се 'подхранват' и съвкупността им значително подобрява шансовете. И доходите.
- - - -
По описания пример, сега трябва да кажа "За повече идеи и съвети, трябва да купите моята книга и да се запишете в курсовете ми" ![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif) (Шега, разбира се - само малко безразборни мисли от някои мои наблюдения на пазара).
На мераклиите да опитат - успех!
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif) ![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Публикацията е редактирана (24-01-19 13:37)
|
|
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram