Автор: petervassilev
Дата: 14-01-19 17:09
Микропрашнките са вътре в камерата още от датата на производство, както и веднага след почистването. С по-малка концентрация, но са си там. След това електростатичното поле ги “залепва” към сензора, предимно по периферията му, където интензитетът на полето е най-голям.
И точно по периферията на сензора интерференчният ефект при много затворена бленда (напр. 22) е най-силен и дефектите стават видими.
Духалката само преразпределя прашинките в тази зона, а освен това силната въздушна струя предизвиква допълнително наелектризиране, особено ако въдухът е сух.
Духалката обаче се използва масово и върши работа в много случаи и на много хора. Първо, след няколко продухвания може да успеем да премахнем най-големите прашинки от сензора и да преразпределим прашинките така, че да не ни пречат известно време, докато отново попаднат върху сензора. Второ, подобно на посочения метод на Zentex, продухването позволява да установим дали има залепнали частици, които след това трябва да бъдат отстранени с почистващ разтвор.
Аз почиствам със засмукване с уста с помощта на мека тръбичка, на края на която съм навил специална (суха) хартия за почистване на обективи. Целя се в замърсените зони. На сензора на най-новото ми старо (и сравнително евтино) тяло обаче бяха залепнали здраво 2-3 стружки, парченца стъкло/пластмаса или нещо подобно, които отстраних внимателно с разтвор за почистване на оптика (на базата на изопропилов алкохол). Стана бързо и лесно, но не го препоръчвам за по-скъпи камери.
Повечето хора изобщо не затварят блендата над f11, а и при повечето обективи дори не е препоръчително да я затварят заради дифракцията на светлината, затова едно продухване с круша и “разбъркване” на прашинките в бокса на сензора им върши работа. Разкарват настрани големите прашинки, а по-малките не им пречат, защото не се забелязват при бленда под f11.
Публикацията е редактирана (14-01-19 17:12)
|
|