Автор: nyamago
Дата: 26-12-18 22:51
Не като медицинска диагноза, но днес почти всички сме 'далтонисти' 'Истинските' далтонисти не различават селективно конкретни цветове (области от спектъра). Цивилизованото човечество е със затъпено цветоусещане към целия спектър - резултат от системно прекаляване и бомбардиране на очите ни с прекалено много цвят във всичко: от интериорния дизайн (В старо време са знаели само земните и дървени цветове, днес какво ли няма из къщите ни), автомобилите (Хенри Форд ги е измислил да са само черни, но днес няма цвят, който да не е използван за някой модел кола) - до киното, медиите и дигиталните изкуства.
Фотографията - като отражение на живота - не може да остане по-назад. За да предизвика реакция, да събуди атрофиралото зрение, една снимка трябва да 'крещи' по-силно от заобикалящите ни реклами и наркоманията към засилен цвят става 'течение' (виж една скорошна тема), което вече е преминало в ежедневна норма. 'Реалистичната' фотография вече работи на прага на пренасищането (т.нар. 'клипване' където по-нататъчно повдигане нивата н води до промяна).
Ами сега - накъде? Една посока в привличането на внимание с цвят е т.нар. 'грейдинг': промяна на цвета не по насищане, а по нюанс (до пълна промяна като различен цвят). В това се търси някаква естетика - напр. да се порменят двойки цветове, които да остават 'допълващи се' и хармонични (не винаги успешно), или да се наподоби някаква визия от всеобщо уважавани източници (напр. 'кинематографични' палитри или 'ретро' цветна фотография). 'Течението' грейдинг вече също стана мода и е на път да стане ежедневие, скука и... кич. Тези дни гледах в този форум един пейзаж със синьо-зелен сняг, какъвто просто не се случва в природата. Авторът явно е употребил готов филтър за популярния грейдинг, в който студените тонове се откарват към 'електриковата' гама, а топлите - към розово или оранжево. Не знам дали е от последното, но бистрата планинска вода във въпросния пейзаж изглеждаше отблъскващо кафява (а ако в действителност е била такава, не бих вадил апарата да снимам фекални води)...
- - - -
Казвам всичко това за прекаляването с ясното съзнание, че съм един от видните нарушители, злоупотребяващи с прекален цвят. МОята диагноза, обаче е друга: много преди 'цивилизованият' цвят да се пресити, аз съм расъл в недостиг на цвят. Гледахме черно-бяла телевизия, четяхме черно-бели списания и в училище ни обличаха в черно-бели униформи, Мразехме ги! В същото време връстниците ни на Запад се радваха на шарен свят: цветната фотография беше станала масов потербителски стандарт, както и цветната телевизия, модата в облеклата и дизайна отразяваше естетиката на хипитата и халюциногенната култура на времето. Всичко това виждахме само от някои филми и обложките на редки албуми рок музика, които понякога успявахме да пипнем (и да гледаме ненаситно цветовете, слушайки също толкова 'цветната' музика)... Оттогава ми е останала ненаситната жажда за цвят и - като престаряло хипи, все си ме влече към онези идеали. Луд на шарено се радва
- - - - -
Ако се върнем на темата, не е зле да си припомним, че фотографите не са измислили перверзиите с цветовете. Художниците са го правили повече от веднъж в предни епохи и 'течения'. Сигурно има защо, а?
|
|