Автор: batsali
Дата: 13-10-18 01:30
Имам V850, холдърите му са със стъкло (пластмасово стъкло). Филма не лежи на стъклото единствено в краищата, около 2мм от края на кадъра тръгват нагоре от съклото, просто такава му е схемата на захващане. На такова място е, че трябва да търсиш, за да видиш проблем, а тъй като повечето обективи така или иначе омекват към краищата дефакто не е никакъв проблем. С много остър кадър се вадят максимум 7000 пиксела на страна квадрат, което е 3200dpi, от там нататък е безсмислено. Скенера дойде с един 4x5 диапозитив и също толкова голям хартиен еталон за калибрация. Калибрирах го, правих експерименти, сканирам ЧБ негативи като позитиви, като в софтуера уплътнявам хистограмата. Това за мене е най-удачния път. За 35мм плоските скенери наистина поиздишат, но пак зависи какво ти трябва като краен резултат. Според мене са си супер за 6x6 и нагоре. Много рядко се случва да не стигне динамичен обхват при сканиране на ЧБ, за диапозитивите по-често. За ЧБ тва се решава с кадърно снимане и проявяване.
Бих казал, че колкото по-големи неща искаш да сканираш, толкова по-скапан скенер поне откъм резолюция ти върши работа. Барабанните принципно са най-джиджани, за всякакъв формат, но според мене се ползват предимно за голям формат план филми, защото там внимаването и усилието да направиш нещо читаво са поначало по-големи и стъпката да вкараш повече време и усилия в скана е оправдана. Мокро сканиране правят хората и с плоски скенери, лепиш филма направо на стъклото, аз още не съм си играл.
Пробвал съм и с преснимане с цифрова камера, играчка си е, има повече шанс да надереш филм или да му сложиш пръстови отпечатъци и други боклуци. Цветните негативи са проблем. Ако искаш и голяма резолюция, както в твоя случай, трябва да правиш панорами... Дълга и широка. За мене лично е губене на време.
|
|