Автор: MauMyHa
Дата: 16-08-18 10:29
digitalpr
Понеже се опитвате да разсъждавате, в което не виждам нищо лошо. Сига да бяхте прочели по горните коментари че да избегнем вашият спам... Но щом така ви харесва да си споделите мнението, добре!
Следващите редове са решение от дело което се провлачи цели 4 години от момента в който се осъществи контакт с нарушителя и някак си успяха да скатаят една годинка ползване на въпростната снимка.
Приятно четене!
Решение
№ 2376
гр. София, 11/17/2017 г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 СЪСТАВ, на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. И.
З. Х.
Секретар И. М.,
като разгледа докладваното от съдия Х. т.д. № 3290 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е въззивна жалба на ищеца С. В. Р. срещу решение № 818 от 28.04.2017г. по т.д. 7593/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 14 с-в, с което са отхвърлени исковете му срещу ответника ППА по чл. 94 ЗАПСП за сумата 1104,60 лв. – обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди от неправомерното използване – без негово съгласие и без посочването му за автор, на авторското му произведение – фотография, цветна, нощна, на хванати на хоро хора около голям клада огън, която ответникът без негово съгласие и без да го посочи като автор е публикувал чрез свои служители в електронния вариант на вестник А. на емайл адрес *** на 02.03.2014г. и продължил да я държи достъпна към датата на депозиране на исковата молба в съда, и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата 48 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 28.11.2014г. до 16.10.2016г. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага в нарушение на процесуалния закон съдът да не е изпълнил задължението си за пълен доклад на делото, като макар да е указал тежестта за доказване за ищеца на една група факти, с решението си е отхвърлил иска по причина липсата на проведено доказване на други факти, неуказани с доклада на делото. На самостоятелно основание съдът е обосновал съдебния си акт с липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника, като в хода на делото при наличие на служебно задължение да следи за последната не е дал указания към ищеца за насочване на иска срещу процесуално легитимирания ответник. Съдът е нарушил и нормата на чл. 155 ГПК като не е съобразил служебно и общоизвестните факти, че В. С. е председател на ответната партия и главен редактор на вестник „А.”, както и, че последният вестник се издава от ПП „А.”. Последните факти се установяват и от представените по делото доказателства и не са били оспорени от ответника. По изложените доводи и като поддържа предявеният иск да е доказан по основание и размер моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което искът му да бъде изцяло уважен. Претендира присъждането на разноски по делото.
Въззиваемата страна, ПП „А.”, с депозиран по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа да не е налице допуснато от първоинстанционният съд нарушение на задължението му за даване на доклад по делото, като съдът е дал точен и изчерпателен доклад. Излага съдът да няма задължение да напътства страните срещу кого да предявят исковата си претенция. Поддържа по същите доводи и съдът да няма задължение да прекратява производството по причина неоснователност на предявения иск. Оспорва и оплакванията по жалбата на ищеца за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като поддържа съдът да е постановил правилен съдебен акт, основан на събраните по делото доказателства. По изложените доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира присъждането на разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.
Решението е допустимо като постановено по допустимо предявени искове по чл. 94 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД от лице претендиращо да е притежател на автроски права срещу лице, за което са изложени твърдения да нарушава същите. Противно оплакванията на ищеца по въззивната му жалба процесуалната легитимация на ответника, за която съдът следи служебно, се извежда от изложените с исковата молба твърдения на ищеца и заявен към съда петитум. Видно от поддържаните с исковата молба на С. Р. твърдения и изложени обстоятелства, същият е обосновал процесуалната легитимация на ответника с изложени доводи именно служители при ответника, който издава електронният вариант на вестник „А.”, достъпен на сайт ***., да са извършители на неправомерните действия по онагледяване на статия във вестника с неговата авторка фотография, без да имат неговото съгласие и без да са го посочили за автор на фотографията. Последната обстоятелствена част на исковата молба на Р. напълно кореспондира със заявения петитум именно ПП „А.” да бъде осъдена да му заплати обезщетение за нарушаването на авторските му права, предвид на което и исковата молба е редовна и съдът не е дължал указания към ищеца по реда на чл. 129 ГПК. Евентуалните изводи на съда изложените с исковата молба обстоятелства да не се установяват от събраните по делото доказателства са обект на решаващата дейност на съда и следва да бъдат обективирани в мотивите на съдебното решение по съществото на спора, както е сторил и първоинстанционният съд и постановеното от последния съдебно решение е допустим съдебен акт.
Решението е неправилно по поддържаните с жалбата на ищеца доводи по следните мотиви:
С депозираната по делото искова молба ищецът е изложил твърдения да е автор на един брой художествена фотография - цветна, нощна, на хванати на хоро хора около голям клада огън, която ответникът без негово съгласие и без да го посочи като автор е публикувал чрез свои служители в електронния вариант на вестник А. на ел. адрес *** на 02.03.2014г. и продължил да я държи достъпна към датата на депозиране на исковата молба в съда. За последното нарушаване на авторските му права е предявил и претенцията си по чл. 94 ЗАПСП за присъждане на обезщетение в размер на сумата 1104,60 лв.
Ответникът в указания му от съда срок е депозирал писмен отговор, с който изрично е заявил да не оспорва ищецът да е автор на процесната фотография, както и последната да е част от публикувана статия в поддържания от ПП „А.” електронен вариант на вестник „А.”, достъпен на ел. адрес ***. Заявено е едно правоизключващо възражение, а именно, че не е налице нарушение на авторските права на ищеца от ответника, доколкото се касае за уредена в закона – чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗАПСП хипотеза, позволяваща ползването на обекта на авторски права свободно, без да бъде получено предварително съгласието на автора, както и да е било невъзможно същият да бъде посочен, доколкото снимката е взета от ответника от други електронни издания, където авторът също не е посочен. Изложени са доводи фотографията да е само част от цялостното изложение на статията във връзка с отразяване на актуално събитие, поради което и е допустимо ползването на същата без заплащане на възнаграждение на автора на основание чл. 24 ЗАПСП. Изложено е и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение предвид ограниченото внимание на аудиторита на ел. вестник към последната статия и обстоятелството, че ответникът не е реализирал доходи от ползването, а разходите на ищеца би следвало да са минимални.
Предвид нормата на чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.
С оглед изразеното от ответника с писмения му отговор становище по иска не са спорни по делото и съответно не се нуждаят от доказване изложените с исковата молба факти, че ищецът е автор на процесната фотография, онагледена в долната част на л. 12 от делото, - цветна, нощна фотография на хванати на хоро хора около голям клада огън, както и че последната без негово съгласие и без да бъде посочен като автор е публикувана от служители на ответника в електронния вариант на вестник А. на ел. адрес *** на 02.03.2014г., където е продължила да достъпна и към датата на депозиране на исковата молба в съда. Последните обстоятелства като безспорни между страните не се нуждаят от доказване, а съдът е длъжен като безспорни да приеме, че същите са установени по делото.
Независимо от гореизложеното и по делото са събрани доказателства, установяващи авторството на ищеца на процесната фотография. За това свидетелства представеното удостоверение от 07.03.2017г. от [фирма], което като собственик на портал за фотография www.p..bg удостоверява, че ищецът е регистриран в сайта като фотограф, ползва се с изключителна репутация в сайта, като има качени 1529 авторски фотографии, вкл. на 16.02.2010г. е качил авторска фотография с наименование „С. заговезни (прошка)”. С. е създаден като платформа за споделяне на авторски фотографии, както и за лесна комуникация с авторите на фотографиите, като с изрична информация се уведомяват ползвателите, че публикуваните фотографии и други ресурси са обект на авторски права. Приетото по делото заключените по СЕ също свидетелства качената на горепосочения сайт фотография със сочен автор ищеца на 16.02.2010г. да е идентична с процесната, както и е дадено заключения фотографията да е художествена в наложилия се в практиката смисъл, а именно, че може да се определи като произведение на изкуството, че с нея се предават настроения и чувства, ритуали, предаващи емоционален заряд на зрителя. За авторството на фотографията и създаването и от ищеца свидетелстват и събраните гласни доказателства при разпита на св. О., както и събраните писмени доказателства във връзка с образувана по жалба на ищеца преписка пред Министерство на културата.
Съобразно нормата на чл. 3 ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено, по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Нормата съдържа и неизчерпателно изброяване на видове произведения, които покриват общата дефиниция на произведение по същата законова разпоредба, вкл. и фотографията.
Предвид нормата на чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултатът на чиято творческа дейност е създадено произведението. С нормата на чл. 6 ЗАПСП е създадена оборима презумпция, че до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него.
При кредитиране на гореобсъдените, събрани по делото доказателства, а и като безспорно между страните, съдът приема по делото да се установява при първата публикация на фотографията в сайт www.p.,bg за автор на същата да е посочен ищеца, предвид на което и с оглед липсата на проведено доказване от ответника за оборване на презумпцията по чл. 6 ЗАПСП, съдът приема ищецът да е авторът и да се ползва с авторските права върху процесната фотография.
Предвид нормата на чл. 18 ЗАПСП авторът на произведението има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, като по силата на ал. 2, т.1 и т. 2 за използване се приемат и действията по възпроизвеждане на произведението и разпространението до неограничен брой лица на екземпляри от произведението.
По вече изложените мотиви на съда въведените с исковата молба твърдения процесната фотография да е използвана от ответника чрез публикуването и от служители при ответника в електронния вариант на вестник А. на ел. адрес *** на 02.03.2014г. и ответникът да е продължил да я държи достъпна към датата на депозиране на исковата молба в съда не са спорни по делото, поради което и не подлежат на доказване. Независимо от последното и по делото са събрани доказателства за използването от ответника на авторската фотография – констативен протокол от 24.11.2014г. – акт 50, том VI, общ регистър н. 23031 от 24.11.2014г. на нотариус Д., заключението по приетата СЕ, както и заверени извлечения от публикации на ел. адрес ***, и справка за домейн по име на домейн. Видно от последните процесната фотография, чийто автор е ищецът, е публикувана на сайта на ел. вестник „А.” на 02.03.2014г. от поддържащите сайта служители на партията, която и съобразно изнесената на самия сайт информация и по справка за регистрант на сайта, осъществява чрез служителите си поддръжката на ел. вестник, финансира последния и вестникът се издава по възложение на ПП „А.”. Обстоятелството, че за регистрант на ел. адрес е посочен председателя на партията В. С., който е и главен редактор на вестник „А.”, а за административен контакт – Д. Ч., член на партията, по никакъв начин не оборват горния извод на съда, че публикацията е извършена от служители при ответната партия, която изцяло финансира, ръководи и контролира публикациите в електронния вариант на вестник „А.”, а само подкрепя последния извод, още повече, че същите обстоятелства и са признати от ответника.
При въведени с исковата молба твърдения от ищеца да не е разрешавал на ответника да използва създаденото от него произведение – фотография, чрез публикацията му в издавания от ответника електронен вестник „А.”, ответникът не ангажира никакви доказателства за наличието на правно основание, на което да е осъществил използването.
Въведеното от ответника възражение е ползването да е осъществено в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗАПСП без съгласието на носителя на авторското право и без за същото да се дължи възнаграждение, тъй като е налице уредената в последната норма хипотеза на свободно използване на произведението.
Предвид нормата на чл. 23 ЗАПСП свободно ползване на произведения е допустимо само в случаите, изрично посочени в закона, при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на правото.
С нормата на чл. 24 ЗАПСП в петнадесет точки са изброени случаите, при които законодателят е определил за допустимо свободно ползване на произведение без съгласието на носителя на авторското произведение и без да се дължи заплащане на възнаграждение за ползването.
Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗАПСП, която гласи, че е допустимо да се ползва без съгласието на автора и без да се дължи възнаграждение авторско произведение, когато се касае за възпроизвеждане от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно.
Доказателствената тежест за въведеното от ответника и ползващо го възражение, че е налице хипотеза на свободно ползване на авторската фотография на ищеца, и в този смисъл да установи гореочертаните предпоставки по чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗАПСП, е за ответника. В последния смисъл е и практиката по решение 112 от 02.08.2017г. по т.д. 1771/2016г., ТК, I ТО на ВКС.
При гореочертаната доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства, които да установяват да е налице сочената от него или друга хипотеза от нормата на чл. 24 ЗАПСП, която да позволява използването на авторската фотография на ищеца без негово съгласие и без да му се дължи възнаграждение, както и да е налице невъзможност ищецът да бъде посочен за автор на произведението.
Цитираната от ответника норма на чл. 24, ал.1, т. 5 ЗАПСП видно от диспозицията на законовата разпоредба урежда случаите на възпроизвеждане на вече разгласени статии. Претенцията на ищеца е за нарушено негово авторско право не върху статия, като вид авторско произведение, а върху фотография, предвид на което и само на последното основание възражението на ответника е неоснователно.
Дори да се приеме, че ответникът твърди да е използвал снимката, защото е възпроизвел цялостна публикация -статия и снимки към същата, и на това основание да се позовава на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗАПСП /макар да няма ясно изложение в този смисъл/, отново възражението му би било неоснователно. Видно от представените от него статии в други ел. издания за масово осведомяване статиите, до които е възпроизведена процесната фотография, имат различно съдържание от публикуваната статия във вестник „А.”, предвид на което не може да се приеме, че процесната статия във вестник „А.” ги възпроизвежда.
Доколкото са изложени твърдения за ограничено използване, макар да липсва изрично позоваване от ответника на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, следва да бъде добавено да не е налице и хипотезата на последната законова разпоредба, тъй като не се касае за фотография на актуално събитие / фотографията е направена преди повече от 4 години/, нито пък е използвана чрез фотогравско използване в ограничен обем от произведението, а е използвано цялото произведение.
На самостоятелно основание не е спазено и изискването на закона и в хипотезите на свободно използване да бъде посочен автора на произведението. Единственото въведено в закона изключение е ако последното е било фактически невъзможно. Последното изключение също подлежи на самостоятелно доказване и доказателствената тежест е за ответника. Доказване не е проведено по делото, като позоваването на нарушени авторски права на ищеца и от други ел. средства за масово осведомяване, онагледени със заверени разпечатки от сайтовете им, не сочи на обективна невъзможност на ответника да посочи в своята публикация на фотографията кой е нейният автор. И напротив, от събраните удостоверение от [фирма], собственик на сайта www.p..bg, заключението по приетата СЕ, а и представеното писмо от Министерство на културата, по делото се установява, че при минимални усилия от редактора и останалите ангажирани с работата по поддръжката и публикациите във ел. вестник „А.”, достъпен наел. адрес ***, авторът на фотографията е можело да бъде установен и коректно посочен при публикацията от ответника на произведението.
По горните мотиви на съда и доколкото по делото не се установи да е налице някоя от разрешените от закона хипотези на използване на процесното авторско произведение на ищеца от ответника при условията на чл. 24 ЗАПСП, без да се изисква неговото разрешение и без да му се дължи възнаграждение, съдът приема по делото да се установява твърдяното с исковата молба от ищеца нарушение на авторските му права от ответника.
С нормата на чл. 94 ЗАПСП е предвидено правото на автора на иск за обезщетение за всички търпени преки и непосредствени вреди от нарушението срещу лицето, нарушило авторските му права. С нормата на чл. 95 б ЗАПСП е предвидена възможността отговорност да се търси и от юридическо лице, чийто представител или работници и служители са извършили нарушението. По предявения от ищеца С. Р. иск по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП срещу ответника ПП „А.”, по вече изложените от съда мотиви, са налице цитираните предпоставки по чл. 94, вр. чл. 95 б ЗАПСП за ангажиране отговорността на ответната партия с оглед установеното нарушение на авторските права на ищеца от служители при ответника чрез използване на произведението - цветна, нощна фотография на хванати на хоро хора около голям клада огън, и публикацията и на ел. адрес *** на 02.03.2014г., където е продължила да бъде достъпна и след тази дата и в хода на настоящия процес, без разрешението на ищеца.
Предвид нормата на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП при определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснати ползи и неимуществени вреди, като отчита и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, като с ал. 4 на същата норма се предвижда съдът да следва да определи справедливо обезщетение, което да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С нормата на чл. 94 а ЗАПСП е предвидено, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът да има право да претендира от съда обезщетение в размер между 500 лв. до 100 000 лв., което се определя от съда при условията на чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри.
Твърдените от ищеца и доказани вреди, намиращи се в пряка връзка с нарушението на ответника, са за пропуснати ползи от неполученото от него възнаграждение за използването на процесната фотография, което възнаграждение при правомерно използване на фотографията би му се дължало на основание чл. 19 ЗАПСП, за извършени разходи по заснемане на фотографията, за разходи във връзка с опитите извънсъдебно да защити авторското си право и за неимуществени вреди – негативни изживявания от накърняване на правото му на автор над произведението и незачитане на правата му от ответника.
При съблюдаване на нормите на чл. 94 и чл. 94 а ЗАПСП и за определяне на размера на дължимото се на ищеца справедливо обезщетение за последните вреди съдът съобразява събраното по делото заключение по СЕ, съобразно което средното възнаграждение за разпространение на единица бройка фотография, която както процесната е от най –висок клас, е между 150 – 2700 лв., а разходите за една подобна фотосесия, за да бъде направена фотография от висок клас като процесната, са 2 464 лв. Съдът отчита по делото да са доказани и реалните вреди – заплатени разходи от ищеца във връзка с установяване на нарушението и предприетите действия по защита на правата му – разходи за нотариус и адвокат в размер на 84,60 лв. и 220 лв., както и от събраните по делото гласни доказателства при разпита на св. М. О. да се установява ищецът да е изживявал негативни емоции от обстоятелството, че ответникът се е възползвал от вложените от него усилия и труд, без да зачете същите. При горните събрани по делото доказателства и данни съдът приема, че справедливият размер на обезщетението по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, определен при спазване на ал. 3 и ал. 4 на същата разпоредба, както и нормата на чл. 94 а ЗАПСП, предвид невъзможността вредите да бъдат точно определени, е съответен на заявения от ищеца с исковата му молба размер, и искът по чл. 94 ЗАПСП следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от сумата 1104,60 лв.
Ответникът е в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на дължимото обезщетение към ищеца по чл. 94 ЗАПСП за сочения с исковата молба период от 28.11.2014г., на която дата му е връчена покана за доброволно изпълнение на дълга, до датата на предявяване на иска в съда, предвид на което и дължи обезщетение за забавата си в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като исковата претенция се явява основателна за пълния и предявен размер от 48 лв.
Предвид гореизложените мотиви на съда и несъвпадението им с изводите на първата инстанция обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което исковете на ищеца по чл. 94 ЗАПСП и чл. 86 ЗЗД бъдат уважени за пълните им предявени размери.
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Доказва разноски пред СГС за сумата – 1095 лв. по приложен списък по чл. 80 ГПК/без вписаните в списъка 100 лв. за държавна такса по исковете срещу първоначално сочен втори ответник Вестник А., по които производството е прекратено с определение от 07.12.2016г./, а пред САС за сумата 50,50 лв. – заплатена държавна такса и преводна такса, и сумата 800 лв. – заплатен адв. хонорар за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 818 от 28.04.2017г. по т.д. 7593/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 14 с-в, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ПП „А.”, БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], да заплати на С. В. Р., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, на основание чл. 94 ЗАПСП сумата 1104,60 лв. – обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди от неправомерното използване – без негово съгласие и без посочването му за автор, на авторското му произведение – фотография, цветна, нощна, на хванати на хоро хора около голям клада огън, която ответникът без негово съгласие и без да го посочи като автор е публикувал чрез свои служители в електронния вариант на вестник А. на емайл адрес *** на 02.03.2014г. и продължил да я държи достъпна на сайта към датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законните лихви върху главницата считано от 17.10.2016г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 48 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 28.11.2014г. до 16.10.2016г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1945,50 лв. - разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram